Проф. Ангел Димитров за Илинден: Общата история на България и РСМ е основание за подписване на Договора

Голямото въстание от 1903 г. има изключително трайна социална роля във връзката между миналото и настоящето. Това е важно събития и за България, и за РС Македония.

Илинденското въстание е исторически пулсиращо събитие, въпреки че от него ни делят вече 120 години. Позволявам си условността да нарека това голяма събитие на македонските и тракийските българи пулсиращо, да изтъкна някаква форма на жизненост в него, тъй като последиците му не само ангажират паметта на потомците, но и в някаква степен моделират живота на съвременниците. Въстанието и по-точно неговата „Илинденска част“ се чества в двете отделни държави по различен начин. Дори само това е доказателство за усложненията при неговото интерпретиране или разбиране, причинени от политическите катаклизми, които преживяхме през ХХ век и за опасното влияние на политиката върху историческата наука.

От българска гледна точка, а това е исторически научната гледна точка, въстанието предлага няколко много знакови значения, които биха могли да бъдат обединени като обхват на историческата приемственост. Трябва да разграничим начина, по който то се разглежда и отразява в момента в двете държави. В този смисъл Илинденско-Преображенското въстание е генетично свързано с българското национално Възраждане и с периода на възстановяване на българската държавност. Българското Възраждане създава основополагащите образци и ориентири за националната култура, за политиката, за българския манталитет, които определят след Берлинския конгрес посоката на националното развитие. Акцентирам върху Възраждането, защото макар и леко модифициран този възрожденски процес продължава в неосвободените български земи и особено и най-подчертано в Македония. Тази епоха изгражда духовната и политическата среда, в която се формира поколението, което поде освободителната борба в Македония и Тракия и което реално осъществи Илинденско-Преображенското въстание.

То черпи не само примери и идеи от епохата на Възраждането. То се старае да следва не само наследеното от героичното борческо минало, но и да има дълг пред бъдещето. Приемствеността е много важна и на повърхността можем да я различим по знаци, като знамената на различните революционни окръзи, които са подчинени на българската национална символика. Ще видите трибагреника, лъвчето, наследения революционен девиз „Свобода или смърт“, българските революционни песни. Ще направя едно отклонение – попадал съм в сборник с народни песни от Кичевско, в които фигурират песните на Добри Чинтулов или пък в един по-късен период протестиращи срещу сдружението „Радко“ през 2000 г. идваха и пееха песента „Не щеме ний богатство, не щеме ни пари“, без да знаят, че това е песен по текст на Стефан Стамболов, а те си мислеха, че е местна македонска революционна песен. Посочвам това, за да подчертая тези изключително дълбоки връзки. Разбира се, основното, когато говорим за въстанието, е участието на българи от всички краища на България, които не са родово свързани с Македония и Одринска Тракия и дори да подчертаем, че военните ръководители са офицери и подофицери от българската армия, които са напуснали своя военен дълг. Можем да открием тези връзки и в самите основополагащи документи на организацията преди и след въстанието. Това е българската гледна точка.

За да разграничим много ясно къде са отликите ще напомня, че Илинденското въстание се приема и днес като символ в РС Македония. Само че там символиката има съвсем друго значение. Това идва с обявяването на самата годишнина от въстанието за национален празник. Разликата е, че в България символът на въстанието е цялостен каквато е самата революционна организация, каквито са решението, подготовката и целите на въстанието, които са единни. В РСМ, и преди като федерална единици в комунистическа Югославия, всичко българско се отстранява от въстанието като излишно. Символът се ограничава териториално и съдържателно само до Македония и Илинден. Тук има от историческа гледна точка една много фрапираща разлика. Докато в България въстанието е символ на борбата на останалите под османска власт българи, то в РС Македония му е назначена длъжност да символизира борба за държавност. Докато в България то е завършек на един продължителен процес, в РСМ то е обявено за начало на борбата за държавност. Т.е. това се прави изцяло с пропагандна цел, за да се изведе темата за „втория Илинден“ или по-точно да се обоснове подмяната на същинските илинденски идеали с утвърждаването на доктрината на македонизма и създаване на условия сред населението във Вардарска Македония тя да остане в рамките на комунистическа Югославия след 1944 г.

Независимостта на днешната млада съседка не само, че не внесе корекции в тази идеологизирана пропагандна теза, но като превърна спомена и Илинден в национален празник, ритуално го постави в началото на един доста компрометиран исторически процес. Става дума за комунистическото моделиране на Източна Европа след Втората световна война.

Когато говорим за Голямото въстание от 1903 г. можем да добавим и изключително много връзки на тази приемственост. Достатъчно е да посочим за връзката между Гоце Делчев и Левски. Апостолът на свободата е кумирът на Гоце Делчев още от детските му години. Има много голяма символика и връзка в посвещаването на революцията на Яворов и Ботев. Кръвната връзка между Хаджи Димитър и Кръстьо Асенов, неговият племенник, който се обрича на борбата за освобождаването на Македония и там намира смъртта си. Много са тези връзки, за които трябва да се пише и говори.

Най-важното в момента е, че всичко това ни напомня за определението обща история, за нашата обща история. Напомням това определение, защото то е ключово и в Договора за приятелство и добросъседство. Общата история там не е залегнала като повод за създаването на Съвместна комисия по исторически и образователни въпроси, която би трябвало да разчисти зловредното наследство, което трови атмосферата в двете държави, но защото е изтъкнато още в преамбюла на този документ, че общата история е основание за подписване на Договора. Това не е много добре известно и някак си се изпуска от вниманието като аргумент за постигането на това съгласие.

В Скопие днес трябва да осъзнаят, че уважението и приложението на основополагащ двустранен договор е не само доказателство, но и условие за едно нормално общуване между съседи, но и за реално отношение към демократичните принципи и европейските ценности. Нека тази 120-годишнина от Илинденското въстание ни напомня и за това! /БГНЕС

-------------

Проф. Ангел Димитров е общественик, историк и дипломат. През 1994 г. става първият извънреден и пълномощен посланик на България в РС Македония като остава на този пост до 2001 г. От 2012 до 2016 г. е посланик в Сърбия. От май 2018 г. е съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и РСМ. Неговият анализ е направен специално за Агенция БГНЕС.