Поведенческите модели ключови за колонизацията на Марс

Най-малко 22 души ще са необходими, за да поддържат колония достатъчно дълго, с цел установяване на човешко присъствие на Марс.

Това е заключението на ново проучване на екип от изследователи в САЩ, които са използвали моделиране и симулация, за да определят минималния първоначален размер на населението за успешна колония на Марс, която да процъфтява, съобщава "Science Alert".

Ако броят на заселниците е по-малък, колонията може да се окаже неуспешна и да тръгне по трагичен път.

Това е много по-малко от предишната оценка от 110 души. Колкото повече, толкова по-добре, макар че пътните разходи за пътуване до Червената планета ще нараснат с всеки допълнителен човек, който трябва да се храни.

Но проблемът не е само в броя на хората. Изследователите откриват, че симулираната колония на Марс трябва да има подходяща комбинация от типове личности, които да работят заедно дълго време в много изолирана среда, иначе всичко може да се провали.

Мисия до Марс с екипаж в близкото бъдеще на човечеството започва да изглежда по-скоро като неизбежност, отколкото като възможност. Докато не отидем там, няма да знаем колко жизнеспособна може да бъде една дългосрочна колония или база, но знаем, че това ще бъде трудно, с много проблеми за решаване.

"Освен добива на няколко основни минерала и вода, колонизаторите ще бъдат зависими от снабдяването от Земята и попълването на необходимите продукти чрез технологични средства, т.е. разделяне на марсианската вода на кислород за дишане и водород за гориво", пишат изследователите.

"Освен техническите и инженерните предизвикателства, бъдещите колонизатори ще бъдат изправени и пред психологически предизвикателства и предизвикателства, свързани с човешкото поведение. Нашата цел е да разберем по-добре поведенческите и психологическите взаимодействия на бъдещите марсиански колонисти чрез подход на моделиране, основано на модели на личностно поведение", добавят те.

Моделирането на базата на модели е техника, която обикновено се използва в здравните или икономическите изследвания. По принцип това са компютърни симулации, предназначени за изучаване на взаимодействията на автономно вземащи решения "агенти" в дадена система. Въпреки че обикновено се фокусира върху хора, системата може да включва и обекти, местоположение и ход на времето.

Екипът е включил в моделирането си четири типа личности:

1. Съгласяващи се, с ниска конкурентоспособност, ниска агресия и ниска фиксация върху рутината

2. Социални, които са умерено конкурентни, съревновават се в социалните взаимодействия и се нуждаят от такива, но също така имат ниска фиксация в рутината

3. Реактивни, които са умерено конкурентни, съревновават се в социалните взаимодействия и са фиксирани върху рутината

4. Невротици, които са силно конкурентни, агресивни в социалните контакти, силно фиксирани към рутината и имат проблеми със скуката.

На всеки агент в проучването са зададени и умения от две категории: управление и инженерство. Взети са предвид и други фактори, като наличност на ресурси, междуличностни отношения и съчетаване на задачи.

Екипът проучва човешките набези в изолирани среди с високо ниво на стрес, като Антарктида, подводници и Международната космическа станция, за да разбере по-добре предизвикателствата и стресовите фактори.

Екипът е извършва 5 пускания на своя модел за период от 28 години, като променя размера на популацията от 10 до 170 на стъпки от по 10 индивида, а по-късно тества дори по-малки първоначални популации.

Тъй като има четири критични задачи, които трябва да се изпълняват постоянно - като производството на въздух, вода и храна, както и отстраняване на отпадъците и ремонти след аварии - размерът на популацията от 10 индивида е определен като абсолютен минимум за стабилна колония. Във всеки стартов пакет са включени равен брой от всеки тип личност.

След 28 години минималното стартово население, което е в състояние да поддържа популация, по-голяма от 10 индивида, се оказва 22 души. Но типът личност изиграва значителна роля.

"При всички опити съгласяващият се тип личност беше единственият, който оцеля през цялата продължителност", пишат изследователите.

"Това вероятно се дължи на факта, че той има най-висока способност за оцеляване, а след дълги периоди от време всеки агент е изложен на серия от взаимодействия със стресови ситуации, както и на инциденти в космоса и местообитанието."

Може би не е изненадващо обаче, че невротичните типове личности представляват отговорност в рамките на симулацията. Екипът установява, че невротиците стимулират намаляването на марсианското население. Те умират с много по-висока скорост от другите типове личности; и само когато невротичните личности достигнат достатъчно ниско ниво, останалата част от населението може да се стабилизира.

За щастие тази информация не е нова за НАСА, която вече избира астронавти само след дълъг и внимателен процес на проверка, включващ оценка на личността.

Въпреки това изследването показва колко важно може да бъде да се вземат предвид особеностите на човека в планирането на бъдещите космически мисии. /БГНЕС