Планът на ЕС за разпределение на газа е пред съкращаване

Когато се срещнат днес в Брюксел, министрите на енергетиката на ЕС ще бъдат подложени на силен натиск да се споразумеят за общ план за пестене на газ преди зимата, който да подкрепи блока в случай, че Кремъл спре кранчетата.

Според няколко дипломати от ЕС и служител на Комисията обаче първоначалното усещане за спешност в предложението на ЕК за задължително разпределение на природния газ е отслабнало. Вместо това разговорите между посланиците на ЕС в понеделник се съсредоточиха върху преференции, изключения и вратички, като страните предлагаха извинения защо не трябва да бъдат подложени на пълно 15-процентно намаляване на потреблението на газ от август до март.

Първоначалната демонстрация на сила от страна на противопоставящите се страни миналата седмица отвори вратата за нови искания, дори от столици, които първоначално подкрепяха задължителните намаления, става ясно от преработените проекти, с които се е запознал POLITICO.

"Знаем, че това е зимният пакет, но сега се чувстваме така, сякаш Дядо Коледа е в града и раздава подаръци, дори [на страни, които] не са били най-милите през последната година", каза дипломат от държава от ЕС, подкрепяща задължителното намаляване на газовото потребление.

Според служител на Еврокомисията, проблемът отчасти се състои в това, че в първоначалния план на за задействане на извънредни квоти "всички наши сценарии се основаваха на прекъсване на доставките на руски газ от юли".

Това се случи, когато правителствата - и не на последно място Берлин, се опасяваха, че газопроводът "Северен поток" от Русия към Германия няма да се включи отново след годишната профилактика по-рано този месец.

Потоците по газопровода обаче бяха частично възобновени, въпреки че от сряда ще намалеят до 20% от капацитета му.

Киев побърза да каже: "Аз ви предупредих".

"Всичко това се прави от Русия умишлено, за да затрудни максимално европейците да се подготвят за зимата", заяви украинският президент Володимир Зеленски в понеделник вечерта.

Но различните отстъпки - плюс осъзнатата необходимост блокът да бъде предпазен от евентуален шок в доставките от Русия, означават, че "като цяло има предпазлив оптимизъм, че утре може да бъде постигнато споразумение", заяви втори дипломат от ЕС късно в понеделник.

Трети дипломат също заяви, че е вероятно във вторник да бъде постигнато споразумение, тъй като повечето страни са съгласни, че е важно да се демонстрира "единство и солидарност на ЕС" пред лицето на руските заплахи.

Рискът обаче е, че всяка сделка ще бъде твърде размита, за да се постигне основната цел: спестяване на 45 млрд. куб. м природен газ, необходими за преодоляване на по-студена от обичайното зима, в случай че доставките от руския "Газпром" бъдат прекратени.

"Никой не знае точно какъв ще бъде недостигът по отношение на обемите: дали ще бъде средно или много студена зима, дали ще има максимален дял на възобновяемите енергийни източници или по-малко вятърни", каза служителят на Комисията. "Винаги сме залагали на най-консервативния сценарий, защото искахме да бъдем предпазливи, докато държавите членки залагат на, бих казал, оптимистичен сценарий."

Оправдания, оправдания

Първият член от извънредното предложение на Брюксел, който беше премахнат, беше най-спорният: той даваше на Комисията правомощието да налага задължителни намаления на газовите емисии на държавите без тяхното съгласие.

"Това е нещо, с което не можем да се съгласим", заяви в понеделник полският министър по въпросите на климата Анна Москва. "И не само ние: Гърция, Испания, Португалия, Кипър, Малта също са против такива решения, а има и други страни, които имат възражения срещу конкретни разпоредби на този документ."

Преработената версия на предложението - сглобена от чехите, които са ротационни председатели на Съвета, вместо това призовава Комисията да предложи извънредно задействане на задължителните квоти, което да бъде гласувано от страните.

Документът също така ще освободи Кипър, Малта и Ирландия от съкращенията на разходите с мотива, че тези островни държави не са физически свързани с континента, което означава, че те така или иначе не биха могли да изпращат допълнителен газ на съседите си.

Служителят на Комисията омаловажи тази отстъпка, като заяви, че всеки от трите острова потребява само между 1 и 2 млрд. куб. м газ годишно.

Други държави се противопоставят на необходимостта да намалят потреблението на газ с 15%.

Служител на френското министерство на енергетиката подчерта, че "цифрата 15% е само в случай на криза, не можем да знаем със сигурност дали тази извънредна тревога изобщо ще бъде задействана или не", и добави, че националната цел на Франция да намали общото потребление на енергия с 10% през следващите две години би трябвало да е повече от достатъчна, за да покрие изискванията за икономия на газ.

Париж също така постигна победа в текста, като добави разпоредба, в която се обещава, че страните ще положат "максимални усилия за запазване на всички мощности за производство на електроенергия, които не разчитат на внос на газ", което според представители на френското министерство би трябвало да насърчи Германия да удължи живота на ядрените си централи.

Българският министър-председател Кирил Петков заяви пред POLITICO, че обвързващото намаляване на газа "определено може да бъде нещо, което може да бъде подкрепено" от София, но че в случай на криза те биха могли "да поискат някои дерогации за въглищата, само за тази зима".

В понеделник Атина изтъкна, че тъй като използва по-голямата част от газа си за производство на електроенергия, намаляването на потреблението само ще я принуди да консумира повече енергия от континенталната мрежа. Това също доведе до изменение, което позволява намаляване на целта за икономии.

Иберийският полуостров също ще получи специално намаление на задължението за икономии, за да се отчете ограничената му възможност да изпраща газ на Франция поради липсата на междусистемни газови връзки между страните.

Членовете на ЕС, които са намалили потреблението на газ в началото на 2022 г. - като Дания и Нидерландия, ще могат да приспаднат тези икономии от изискуемата зимна квота и да отчетат всяко допълнително количество газ в подземните хранилища над изискванията на ЕС като принос към целта за икономии.

Промишлени държави като Германия ще имат възможност да поискат газът, консумиран от индустрии, които се считат за критични, "да не се взема предвид при определянето на обема на задължителното намаление". Няколко дипломати обясниха това с факта, че германската икономика е силно обвързана с тази на съседните държави.

По време на преговорите в понеделник, които продължиха до 21:00 ч., очевидно липсваше официална текуща равносметка или изчисление, за да се види дали отстъпките няма да подкопаят общата цел за икономии. Въпреки това "имаше консенсус, че те все още ще бъдат достатъчни, за да бъдат ефективни", каза третият дипломат.

Но пазарлъците карат Комисията да преразгледа очакванията си в посока надолу.

"Все още не разполагам с точна цифра, очаквам, че вниманието [във вторник] ще бъде насочено към обемите, но ако останем между 30 и 45 млрд. куб. м, мисля, че това е добър резултат", каза служителят на Комисията. "Онова, което ще има историческо значение, е дали ще има споразумение и политически сигнал, че всички трябва да започнат да намаляват търсенето, тъй като все още не сме го постигнали." /БГНЕС