Истината за това кой е Димитър Талев, тя научава по време на едно от посещенията си в град Пловдив.
„Научих за Талев от директорката на една от гимназиите в града. Попитах я и тя ми разказа. Чувала съм за фамилия Палисламови (бащата на писателя се казва Тале Палисламов – бел. БГНЕС), но не знаех, че има писател, ние не го изучавахме“, разказа Снежана. След това тя си купува неговите книги от площад „Славейков“: „Прочетох ги и останах без дъх. В „Железния светилник“ е описана къщата и цялата махала около нея и църквата. Бях много впечатлена“.
В Пловдив живее нейният близък роднина Спиро Тошев, който е от рода на българския революционер и деец на Вътрешната Македоно-Одринската революционна организация Пере Тошев, съратник на Гоце Делчев. „Той ми разказваше истинската история, разказваше я много интересно. Гостувахме ме му заедно с майка ми. Тогава бях 13-14 годишна. Фамилията им е изгонена от Македония… не знам как нас не ни изгониха… взеха ни само къщата“, каза Снежана.
Постепенно тя научава и за трагичната съдба на своите най-близки. Сред тях е чичо ѝ, който прекарва в титовия лагер на смъртта „Голи оток“ цели 5 години. Баща ѝ е тормозен всяка сутрин, преди да отиде на работа той трябва да се разписва в полицията, за да докаже, че не е избягал.
„Той слушаше Радио София на ухо. Когато почина диктаторът Тито ми каза: с нокти ще го изровите, и ще го изхвърлите. Той не беше човек, той развали всички отношения с България“, разказа Снежана Аческа.