Очертаха правната рамка за изграждането на газов хъб „Балкан“

Политици и експерти се събраха на кръгла маса, за да очертаят необходимата правна рамка за реализацията на газов хъб „Балкан“, предаде репортер на БГНЕС. Домакин на форума стана парламентарната Комисия по енергетика, а на него участие взеха ресорният министър Теменужка Петкова, председателят на КЕВР Иван Иванов, представители на ръководството на „Булгартрансгаз“, депутати, експерти и представители на всички заинтересовани страни.

„Ние сме предприели необходимите корпоративни стъпки за създаването на един ликвиден пазар на природен газ в България, включително и с тясно сътрудничество с компании, които имат опит на територията на ЕС за създаването на такива пазари. Миналата година подписахме меморандум за разбирателство с Централния европейски газов хъб, намиращ се на територията на Австрия. За да бъде създадена стабилна рамка обаче, са необходими съответните промени в Закона за енергетиката, които да направят пазара предвидим, стабилен и ликвиден“, обясни Владимир Малинов, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“. За целта през януари месец бе регистрирано дружеството „Газов хъб Балкан“ ЕАД, което е дъщерно на „Булгартрансгаз“, а целта му е да бъде оператор на платформа с търговия на природен газ. Управлява се от Съвет на директорите, а дялове от компанията може да бъдат предложени на други юридически и физически лица – търговци на едро, борси и други участници на пазара, но при запазване на контролния пакет от страна на „Булгартрансгаз“. Целта на създаването на лицензирана газова борса е концентрация на ликвидността на едно място за организирана търговия, чрез разпознаваема и легитимна търговска среда. Всичко това засилва ролята на КЕВР, която ще бъде да лицензира борсовата търговия, да одобрява мерки за ликвидност, както и да осъществява контрола ѝ. Очакват се и нови играчи на пазара – маркетмейкъри. Това са лицата, които осигуряват доставката на природен газ на едро и ценови сигнали от други пазарни зони, разнообразявайки източниците на доставка в страната и региона. Другите са доставчиците на ликвидност, които осигуряват търсенето на природен газ на едро и реализацията към търговци, крайни клиенти или други пазари. Очакваните резултати са ефективна либерализация чрез пазарно-ориентирани мерки, нови възможности за търговците и справедлива пазарна цена, основана на търсенето и предлагането. „Един от най-важните приоритети на правителството в сектора е свързан с диверсификацията на източниците на доставка. Постигайки диверсификация, тогава можем да говорим и за либерализация на пазара на природен газ. Когато разполагаме с повее от един източник, тогава можем и да говорим за реална конкуренция“, припомни от своя страна енергийният министър Теменужка Петкова. Концепцията за газоразпределителен център се състои от два компонента – изграждането на липсващата инфраструктура между нас и съседните ни страна, както и изграждането на борса за търговия на природен газ. БГНЕС припомня, че по разчети на Министерството на енергетиктата на България ще са нужни над 2,8 млрд. лева за изграждане на нова газова инфраструктура, така че да отговори адекватно на новите газови потоци в региона. Средствата са за новите газови тръби основно в посока от компресорната станция в Петрич през Провадия към Сърбия. Очаква се след 2020 година по тези тръби да идва газ поне от три независими източници, както настоява директивата не ЕК. /БГНЕС