„Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва“ – книга предупреждение

И днес, както през 1938 г., западните демокрации проявяват нерешителност по отношение на авторитарните режими. Това заяви пред БГНЕС арх. Йордан Ликов по повод на издаването на книгата „Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва“, чийто автор е неговият дядо Александър Ликов.

Тя е издадена под псевдоним на френски език през февруари 1938 г., и в нея се съдържа предупреждение за предстоящия съюз между Хитлер и Сталин, който става факт година по-късно с подписването на Пакта Молотов-Рибентроп.

Александър Ликов е един от първите, които правят сравнение между националсоциализма и болшевизма. Едва по-късно, в края на 50-те години, в Западна Европа се появяват подобен тип проучвания. Самият Ликов е познавал добре и двата режима, защото е живял дълго години в Германия, Италия, бил е с леви убеждения и е познавал отвътре комунистическото движение.

„Книгата е предупреждение и има характера на манифест. С нея авторът се опитва да стресне западните демокрации. За него не е шок, че тези два режима могат да се обединят в съюз, защото те си приличат, и рано или късно ще постигнат съгласие помежду си“, заяви арх. Йордан Ликов.

Кой е Александър Ликов?

За него няма много информация, защото дълги години живее в чужбина като емигрант. Той е роден през 1887 г. в Лом, учи журналистика и право в Страсбург, Милано и Женева. Прибира се в Лом, където първоначално е учител, а след това съдия. По това време става член на БСДП, достига до секретар на младежката организация.

През 1923 г. по време на преврата срещу БЗНС заема позиция те да бъдат подкрепени, което не се случва, а по-късно се обявява срещу избухването на Септемврийското въстание. След неговото потушаване е арестуван и осъден на смърт. Успява да избяга с помощта на началника на жандармерията в Лом, който му е съученик.

След като напуска България, получава нареждане да емигрира в СССР, но отказва. Започва да живее в Западна Европа – Стокхолм, Мюнхен, Париж, Женева и др. Това е периодът, в който променя своите убеждения – не приема както нацизма, така и болшевизма.

В края на 1937 г. пише книгата „Неизбежният съюз Берлин – Рим – Москва“, която излиза през февруари 1938 г. През 1939 г. е амнистиран и се прибира в България и заживява в родината си. Занимава се с журналистика. Има кратка връзка с Дора Габе, но се жени за Елисавета Багряна, с която има 10-години съвместен брак от 1944 до смъртта си през 1955 г. Тя има две стихотворения, посветени на него. В едно интервю от 1982 г. Багряна споделя, че в този период са имали много труден живот и са срещнали много препятствия. Александър Ликов не е репресиран.

През 1952 г. започва да работи в МВнР, за кратко е в Париж, превежда ботевите стихотворения. Непосредствено преди да си отиде от левкемия, е назначен за посланик в Израел. /БГНЕС