„Не се е случило във вакуум“
Тази година се навършват 79 години от освобождението на лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау, мястото, което се превърна в символ на ада на земята, създаден от нацистите и техните съюзници по време на Холокоста. Датата, на която лагерът е освободен, 27 януари, е избрана единодушно преди 19 години за всички държави членки на ООН за световен ден за възпоменание на жертвите на Холокоста.
Събитията около Холокоста не могат и не бива да бъдат оприличавани на никое друго известно историческо събитие. Въпреки това е от съществено значение да се идентифицират приликите между събитията преди и около Холокоста и други подобни събития, за да се разпознае лицето на злото, то да бъде назовано и да му се противодейства енергично, за да гарантираме, че наистина ще се изпълним обета „Никога повече“.
За нас и за всеки с функциониращ морален компас, Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста тази година придобива ново и болезнено значение.
Подобно на Холокоста, трагичните събития от 7 октомври „не са се случили във вакуум“, ако цитираме генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Въпреки това, противно на позорните намеци на генералния секретар за политически контекст – който по някакъв начин омаловажава ужаса – контекстът на клането през октомври не е политически, а антисемитски и расистки.
Холокостът е предшестван от множество събития, които предусещат и намекват за това, което предстои: години на официално насърчаване на антисемитизма и легитимиране на вековния расизъм и юдофобия, преминаване от привидно приемлив обществен дискурс към действия, включващи насилствени погроми, дискриминация и изолация и за финал Окончателното решение и геноцида.
По същия начин ужасяващите събития от 7 октомври „не се случиха във вакуум“, а бяха предшествани от прояви на широк, организиран антисемитизъм в обществената сфера – в социалните медии, шествия и демонстрации по целия свят и дори на трибуната на ООН. Преди всичко жестоките актове на убийства, изгаряне на живи хора, осакатяване, изнасилване и обезглавяване идват след години индоктриниране на палестинските деца и радикализиране на населението, което възхвалява джихада, призовава за унищожаването на Държавата Израел и се радва на убийството на всеки евреин. Подобно на Холокоста, смъртоносните актове на 7 октомври не се случиха във вакуум.
Живеем в епоха, в която има объркване какво е свобода на словото и какво – подстрекателство и разпространение на омраза, лъжи, отричане и изкривяване на истината. Време, в което социалните медии позволяват неограничена свобода да се публикуват откровени лъжи или да се деформира реалността. Това объркване е в основата на предизвикателството да се изправим срещу антисемитизма и отричането на Холокоста, както и – не е за вярване – изкривяването и отричането на зверствата, извършени на 7 октомври, документирани от самите убийци и излъчени по света, докато се случват.
Омразата към евреите е съществувала през поколенията – често под повърхността, понякога открито – избухваща главно по време на кризисни периоди. Често се експлоатира по политически причини и се използва дори на места, където почти няма евреи. Омразата и съпътстващата демонизация и делегитимация на евреите и на Израел са съвсем реални в атмосферата на арабския свят и на много места в западния свят. В Европа и Америка, както и в арабския и мюсюлманския свят, антисемитизмът се подхранва от предразсъдъци, от омраза към евреите и промиване на мозъци до степен на възхвала на терористичните актове срещу евреи и срещу Израел. Това е истинският контекст на събитията от 7 октомври.
Оцелелите от Холокоста жители на южен Израел и на някои от 30-те общности, които бяха нападнати на 7 октомври, вече преживели най-ужасяващите събития, които можехме да си представим, се оказаха свидетели на ужаси, за които светът се беше заклел, че „Никога повече“ няма да бъдат видени. Германският посланик в Израел Щефан Зайберт изрази това много добре, като каза: „Наскоро срещнах възрастна жена, оцеляла от Холокоста. Тя ми разказа за внука си, който е бил отвлечен и задържан в Газа. Преживяла е Холокоста, а сега трябва да понесе този ужас, че нейният невинен внук е държан против волята му някъде в Газа. Това не може да се опише с думи.“
Приемането на антисемитски изрази като легитимна част от политическия дискурс е заплаха за либералните демократични ценности и за бъдещето на човечеството, каквото го познаваме. Дълг на всички нас е да се борим с това явление, където и да се появи.
Тази година повече от всякога Международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста трябва да служи като силно напомняне за това какво може да се случи със свят, който стои безучастно. /БГНЕС
-----------
Посланик Йоси Леви Сфари. Статията е по повод на Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. Статията е предоставена на БГНЕС от Посолството на Израел.