На Великден: Да има вяра - без нея животът е непълен

Десетки миряни се стекоха в митрополитската катедрала църквата „Света Неделя” на литургията, известна като Второ Възкресение. По време на службата, оглавена от Негово Светейшество българският патриарх Неофит, текстовете от Евангелието се четоха на различни езици, за да може божиите думи да стигнат до различни народи, предаде репортер на БГНЕС.

Дошлите излизаха развълнувани от църквата и казаха, че винаги трябва да има вяра, защото тя ни крепи и именно тя ни е съхранила като народ.

„На днешния ден си пожелавам на първо място здраве и любов. А имаме нужда да се върнем към вярата, защото без вяра човешкият живот е непълен“, заяви Михаил Найденов, който е довел на службата малкия си син.

„Да бъдем наистина добри и защо Иисус Христос се е жертвал за нас. За да може да изкупи нашите грехове и дано не се налага втори път някой друг да се жертва за греховете, които правим все повече и повече. Надявам се да бъдем все по-добри“, пожела Долли Петрова, която работи в Българския червен кръст и на Великден събираше средства, които да отидат в подкрепа на бедни и гладни.

Според нея хората не стават по-вярващи, а някои добродетели започват да се възраждат.

По традиция на Великден се събират всички членове на семейството и се пременят в нови дрехи, символизиращи зараждащия се нов живот през пролетта и на Възкресението Христово.

По стар обичай Възкресение Христово се чества в продължение на 3 дни, а приготовленията за неговото отбелязване започва по време на Страстната седмица, през която боядисваме яйца и месим козунаци.

На Великден, с първото яйце, което винаги се боядисва в червен цвят се прави кръстче по челата на децата, а след това и на на останалите членове от семейството. Същото то се слага на видно място в дома, където трябва да подмени миналогодишното яйце, донесло здраве, благополучие и късмет на всички обитатели на дома. Много древни народи са считали че, яйцето за символ на прераждането и новото начало.

Боричкането с великденските яйца е един от най– веселите момент на Великден, който винаги се очаква с голямо нетърпение и радост от децата. Чрез обичаят се изразява борбата за здраве и победа през следващите 12 месеца. Според традицията „борецът" ще се радва на здраве, благополучие и късмет. Друга важна част от Великденските обичаи е приготвянето на великденския козунак. Счета се, че той олицетворява тялото на Иисус Христос. Великденският козунак в България е въведен в началото на XX век, като до тогава Великден се отбелязвал с различни Великденски обредни хлябове и пити. /БГНЕС