Малките държави от ЕС се нуждаят от американските инвестиции в технологиите

Въпреки че според индекса на ЕС за цифровата икономика и общество (DESI) Гърция все още е на предпоследно място по обща цифровизация сред 28-те държави - членки на Европейския съюз, тя се подобрява. Половината от населението е придобило основни цифрови умения. Покритието на бърз широколентов достъп се разширява. Повече от 90% от гръцките компании са приели цифрова пътна карта.

Регулирането трябва да избягва застрашаването на този успех. Малките държави от ЕС като Гърция се нуждаят от американски инвестиции в областта на технологиите и нямат същите интереси или възможности като големите държави-членки да развиват алтернативни национални цифрови шампиони.

Под ръководството на Франция и Германия ЕС прие редица нови правила в областта на цифровите технологии, сред които на първо място е Актът за цифровите пазари (DMA). Целите са най-големите американски технологични компании - от Apple до Microsoft. Търговската камара на САЩ разкритикува DMA за това, че санкционира американските компании, които са направили инвестиции и поддържат значителни операции в ЕС. Китайските цифрови гиганти може би ще се възползват от него.

Въпреки че решимостта на ЕС да укрепи правната рамка за управление на големите американски технологични фирми е справедлива, остава открит въпросът дали новите правила ще помогнат или ще навредят на европейската конкурентоспособност и иновации. Липсата на европейски платформи от калибъра на американските цифрови технологии е показателна. Ако американските цифрови колоси напуснат Стария континент, ще може ли ЕС да намери равностойни заместници?

Концепцията за „технологичен“ или „цифров суверенитет“ отразява целта на ЕС за постигане на стратегическа автономия в областта на цифровите технологии. Брюксел е загрижен за икономическото и социалното влияние на технологичните компании извън ЕС, които вероятно застрашават контрола на гражданите на ЕС върху техните лични данни и ограничават растежа на високотехнологичните компании в ЕС. В речта си за състоянието на Съюза през 2020 г. председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС се нуждае от общ план за цифрова Европа с ясно определени цели за 2030 г., като например за свързаност, умения и цифрови обществени услуги.

През призмата на Брюксел се очаква строгите европейски регулации да подтикнат американските „пазачи“ да се приспособят към една справедлива и балансирана екосистема. Но е съмнително, че ЕС ще постигне тази цел. Едно проучване показва, че DMA ще навреди на потребителите, като елиминира избора на пазара и потенциално ще повиши цената на някои продукти. Важно е да се намери баланс между зависимостта на малките и средни предприятия (МСП) от интернет гигантите и огромните бизнес възможности, които същите тези МСП могат да загубят, ако достъпът до тях бъде застрашен.

Би било ползотворно ЕС да изясни как DMA ще проправи пътя за нови инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на информационните и комуникационните технологии. Американските технологични гиганти имат основания да се оплакват, че са поставени в неблагоприятно положение. Онлайн платформите правят нововъведения, за да привлекат и задържат потребителите, като инвестират огромни суми в научноизследователска и развойна дейност.

Общественият дебат относно DMA беше ограничен в Гърция. Гръцките вестници са посветили малко материали. Новите правила не оказват пряко въздействие върху гръцките компании, които са средно по-малки от своите колеги в ЕС. Нито едно гръцко дружество не рискува да бъде определено като „пазач на входа“.

Но гръцките стартиращи предприятия трябва да бъдат загрижени. Проучване на Enterprise Greece показва, че стартиращите предприятия са концентрирани в сектори с относително ниска рентабилност. Основният им модел на работа е „бизнес към бизнес“. По-голямата част от рентабилните стартиращи предприятия (71,5 %) са спечелили по-малко от 50 000 евро през 2018 г. Това е най-ниският показател сред европейските държави.

В доклад на Националната банка на Гърция от януари 2020 г. се анализира гръцкото производство и се счита, че е от съществено значение да се подкрепят иновациите в МСП, ако Гърция иска да намали разликата с другите европейски държави. Проучване на EY за 2020 г. показва, че мнозинството от запитаните инвеститори - 38 % в сравнение с 25 % през 2019 г. - са заявили, че инвестициите в иновации и високи технологии са важни за Гърция.

В интерес на Гърция е да следи дебата за DMA и да се увери, че различията между ЕС и САЩ са преодолени. Гръцките МСП и стартиращи предприятия се нуждаят от силна трансатлантическа търговия и хармонични потоци от данни. Макар че Гърция трудно може да играе ролята на посредник или фасилитатор, тя се нуждае от американски инвестиции в иновации. /БГНЕС

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Георгиос Цогопулос е старши научен сътрудник в Гръцката фондация за европейска и външна политика в Атина. Неговият анализ е публикуван в СЕРА.