Кристин Лагард: Инфлацията намаля през юни, но остава на много високи нива

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обяви на пресконференция, че Управителният съвет е решил днес да повиши трите основни лихвени проценти с 25 базисни пункта.

„Решени сме да постигнем нашата цел от 2% инфлация“, каза тя.

Лагард подчерта и оценката на ЕЦБ, че инфлацията намалява, но все още остава на твърде високи нива.

„Увеличението на процента днес отразява нашата оценка на перспективите за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Развитието след последната ни среща подкрепя очакванията ни, че инфлацията ще спадне допълнително през остатъка от годината, но ще остане над целта за продължителен период“, каза Лагард.

Въпреки че някои мерки показват признаци на облекчаване, общата цифра остава висока, каза шефът на ЕЦБ.

Тя подчерта, че миналите и бъдещите решения по отношение на лихвените проценти ще се съсредоточат върху намаляването на инфлацията до желани нива, дори ако това означава продължаване на ограничаването на лихвените проценти.

„Ще продължим да следваме зависим от данните подход за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението. По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще продължат да се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика“, отбеляза Лагард.

Тя каза също, че ЕЦБ е решила олихвяване на минималните резерви с нула процента - решение, целящо да запази ефективността на паричната политика.

„В същото време това ще подобри ефективността на паричната политика чрез намаляване на общия размер на лихвите, които трябва да бъдат платени върху резервите, за да се приложи подходящата позиция“, обясни Лагард.

Що се отнася до икономическата активност, „краткосрочните икономически перспективи за еврозоната се влошиха, до голяма степен поради по-слабото вътрешно търсене“, каза президентът на ЕЦБ.

Това се дължи на инфлацията и по-строгите парични условия, което се отразява особено върху производството.

Жилищните и бизнес инвестициите също са ниски, каза шефът на ЕЦБ.

"Очаква се икономиката да остане слаба в краткосрочен план. С течение на времето намаляващата инфлация, нарастващите доходи и подобряването на условията за предлагане трябва да подкрепят възстановяването", заяви Лагард.

Тя подчерта, че пазарът на труда остава стабилен, но добави, че тази тенденция може да се забави през следващите месеци.

Лагард призова правителствата да оттеглят мерките за подкрепа, тъй като енергийната криза отшумява.

„Ние приветстваме неотдавнашното изявление на Еврогрупата относно фискалната позиция на еврозоната, което е в съответствие с тази оценка. Фискалните политики трябва да бъдат проектирани така, че да направят нашата икономика по-продуктивна и постепенно да намалят високия публичен дълг“, каза председателят на банката.

Тя подчерта, че решенията, които увеличават капацитета за предлагане, облекчават ценовия натиск в средносрочен план, като същевременно подкрепят зеления преход.

„Реформата на рамката за икономическо управление на ЕС трябва да приключи преди края на тази година."

Лагард каза, че инфлацията е намаляла през юни, достигайки 5,5% , след 6,1% през май.

„Цените на енергията отново се понижиха, спадайки с 5,6 на сто на годишна база. Инфлацията на цените на храните продължи да се забавя, но остана висока – 11,6 на сто“, каза тя.

Шефът на ЕЦБ каза, че двигателите на инфлацията се променят. Тя обясни, че външните фактори намаляват, докато вътрешният ценови натиск, включително от нарастващите заплати и все още стабилните маржове на печалба, се превръщат във важни двигатели на инфлацията.

Като цяло, докато инфлацията намалява, нивата остават високи поради предишния скок на цените на енергията.

Що се отнася до оценката на рисковете, шефът на ЕЦБ каза, че войната в Украйна, общото геополитическо напрежение, насилствените парични политики и отслабващата световна икономика могат да повлияят на растежа на ЕС.

Лагард обаче също каза, че ЕС може да използва добрия си пазар на труда и повишаването на заплатите, за да увеличи растежа.

Тя предупреди, че излизането на Русия от зърнената сделка с Украйна може да доведе до повишаване на инфлацията. По същия начин неблагоприятните метеорологични условия и екстремните явления също биха могли да повишат цените на храните.

„Трайно покачване на инфлационните очаквания над нашата цел или по-високи от очакваните увеличения на заплатите или маржовете на печалбата също може да доведе до по-висока инфлация, включително в средносрочен план“, отбеляза Лагард.

По-слабото търсене може да доведе до намаляване на инфлацията, подчерта тя. Намаляването на цените на енергията и по-слабото увеличаване на цените на храните, което преминава към цените на други стоки и услуги по-бързо от очакваното в момента, също може да намали инфлацията.

Що се отнася до финансовите и паричните условия, Лагард посочи, че „изплащането на целеви дългосрочни операции по рефинансиране през юни премина гладко, тъй като банките бяха добре подготвени. Средните лихвени проценти по заеми за бизнес заеми и ипотеки се повишиха отново през май до 4,6% и 3,6%, съответно."

Това доведе до увеличаване на безрисковите лихвени проценти за краткосрочни до средносрочни падежи и по-скъпо финансиране за банките.

„По-високите лихвени проценти по заеми и свързаните с тях съкращения в плановете за разходи доведоха до допълнителен рязък спад в търсенето на кредити през второто тримесечие, както беше отчетено в нашето последно проучване на банковото кредитиране. Освен това кредитните стандарти за заеми за фирми и домакинства се затегнаха допълнително, тъй като банките са стават все по-загрижени за рисковете, пред които са изправени техните клиенти, и са по-малко склонни да поемат тези рискове“, каза Лагард.

Тя обясни, че жилищата стават по-скъпи и по-малко привлекателни като инвестиция, а търсенето на ипотеки е намаляло за следващото 5-то тримесечие.

Годишният темп на растеж на кредитирането намаля през юни, спадайки до 3,0 на сто за фирмите и 1,7 на сто за домакинствата, с годишни темпове на растеж, съответно, от 0,0 на сто и -0,2 на сто през второто тримесечие, на фона на това, което тя спомена по-горе.

„На фона на слабото кредитиране и намаляването на баланса на Евросистемата, годишният темп на растеж на широките пари спадна до 0,6% през юни, с годишен темп на растеж от -1,1% през второто тримесечие“, каза Лагард.

Тя закри пресконференцията, като отново подчерта, че ЕЦБ ще продължи да повишава лихвите възможно най-дълго, за да ограничи инфлацията. /БГНЕС