Красимир Премянов: VII ВНС прие Конституция, която 30 г. формира живота в България

България даде пример как големи промени могат да се извършат мирно. Това стана благодарение на новоприетата Конституция, която определя живота на институциите в страната. БСП предложи тезата за мирния преход и националното съгласие, които са в основата на целия политически процес. Това заяви в интервю за БГНЕС Красимир Премянов, депутат в VII Велико Народно събрание /1990-1991 г./ и член на Комисията по изработването на новата конституция.

На 10 юни се навършват 30 години от провеждането на първите демократични избори у нас след падането на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Красимир Премянов.

БГНЕС: На 10 юни 1990 г. се произведоха избори за VII Велико народно събрание. Какво е значението на тази дата и наистина ли това събитие е ключово за българския преход?

Красимир Премянов: България даде пример как едни големи трансформации, които в други страни стават с гражданска конфронтация и сблъсъци, а някъде и с гражданска война, могат да минат мирно. Този път беше начертан от новата Конституция. България правеше промените, стъпвайки върху нова Конституция, на здрави правни основи, което институционализира и нормализира процесите и им даде бъдеще. Смятам, че това е справедливата оценка за случилото се тогава у нас, за мъдростта на политическите сили, за възможността им да оценяват конструктивно и ефективно плановите програми, каквито бяха решенията на Кръглата маса и да се постига консенсус, който бе необходим на обществото, както стана с гласуването на Конституцията. Тя беше подкрепена с гласовете на всички политически сили. Крайно време е Денят на българската Конституция - 12 юли, да бъде обявен за национален празник и да се чества както подобава. Тази идеологизация, която беше наложена тогава, понякога с чужди политически съвети, вече не съществува, но остава България и Конституцията, която 30 години формира живота на институциите в България, мирния политически процес.

БГНЕС: Непосредствено след 10 юни имаше напрежение в обществото заради неочакваната победа на БСП. В същото време СДС твърдяха, че изборите са манипулирани. Защо СДС не успяха да ги спечелят?

Красимир Премянов: СДС не можеха да спечелят изборите, защото избори не се печелят с отрицание и с черепи и кости върху картата на България. С желание за реванш и отмъщение не може да се гради политически процес и да постигаш успехи. БСП издигна лозунга за национално съгласие – това е печелившата формула в България. Политическите партии трябва да пренебрегнат своите тесни интереси и да работят за страната, когато е необходимо. Поради тези причини беше предопределено СДС да не може да спечели изборите тогава. Макар БСП да имаше абсолютно мнозинство, успя с конструктивни действия, правейки отстъпки, да доведе нещата до мирен процес и нормален политически диалог. Това е голям успех и показа мъдростта на БСП. В VII ВНС влезе елитът на българския народ, а също така много млади и умни хора, което показа тогава, че БСП има огромен потенциал.

БГНЕС: Кой е архитектът на прехода? Много хора спрягат името на Андрей Луканов? Вие съгласен ли сте с това? Каква е неговата роля за създаването на опозицията?

Красимир Премянов: За починалите се говорят само добри неща. Познавах Луканов, той беше личност с огромни качества, с много знания, богата езикова култура, огромен държавнически опит. Но ако трябва да бъдем справедливи, това е заслуга на колективната общност, наречена „БСП“, и на Александър Лилов, който беше неин председател по онова време. Той предложи тезата за мирния преход и националното съгласие, което беше поставено в основата на целия политически процес от Кръглата маса насам. БСП направи много промени в себе си, за да бъде прието нейното поведение на водеща политическа сила. Тя премахна от устава си демократичния централизъм, с което престана да бъде комунистическа партия. Бяха възприети принципите на социалдемокрацията – свобода, солидарност, справедливост. Тази триада от ценности, които даваха програмната идентичност на БСП. И накрая БСП доказа, че може да гледа на властта не като самоцел. В този смисъл, не един и двама са архитектите на прехода, но идеята за мирния преход, за конституционна основа, чрез която се гради бъдещето на България, беше на тогавашното ръководство на БСП, оглавявано от проф. Александър Лилов.

БГНЕС: Многократно подчертахте значението на новата Конституция, но не сбъркахме ли като първо я приехме? Не трябваше ли първо да извършим икономическите реформи, както направиха Полша и Унгария?

Красимир Премянов: Събитията не могат да се върнат назад. Нежеланието да се осъществяват икономически реформи не беше вина на БСП. Беше липсата на конструктивна нагласа у нашите опоненти, сред които имаше страшно интелигентни и интересни личности, които днес щяха да тласкат десницата напред. За съжаление, те не са сред нас вече. Нещата трябваше да вървят паралелно, като Конституцията е с известен приоритет да сложи правните основи и идея за реформите, които бяха свързани с преструктурирането на собствеността, но не по начина, който стана. Трябваше да се запази рационалното в нея. Трябваше да се запази 28 място на България в Индекса за човешко развитие, а не да отиде на опашката. Да се запази 10 800 типа продукция, които са близо до световния рекорд. Тогава общо услугите и стоките, които можеше да произвежда дадена страна, бяха около 12 000. Това вече не съществува. Нещата не можеха да се получат, когато трябваше да се приватизира бързо и евтино на всяка цена. Когато на всяка цена връщаха земята, която не беше национализирана, а кооперирана. Ликвидационното съвети продадоха на безценица скъпата селскостопанска техника. Докато в целия свят се стремяха да комасират земята, за да развиват съвременно земеделие, ние решихме да я върнем в реалните граници на нейните предишни собственици. Мисленето на някои политически сили се характеризираше с фрагментарен подход без идея за цялостно развитие на страната. Това до голяма степен доведе до един недобър резултат. България беше една много богата държава. Условията за промяна на системата – приватизация, но не срещу социалното начало, беше в основата на идеята България сега да бъде социално-правова държава. Тя трябваше да бъде водещата идея, но за много политически сили не беше такава. Разумното съчетания на обществения и частен интерес не се получи. Не трябваше да се търси реванш, а национално съгласие. В тази мотивация бяхме различни, въпреки че в СДС имаше уникални личности, но те отпаднаха от политическия живот, защото щяхме да имаме една много силна и здрава десница в България, която да е готова да води страната напред, когато спечели изборите.

БГНЕС: Бихте ли посочили тези ярки личности?

Красимир Премянов: За съжаление, голяма част от тях ги няма. Това са личности, които бяха изстрадали чрез своята лична биография несправедливостите на системата: Стефан Савов, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Желю Желев. Петър Берон е жив, но някакви измислени подходи кой е служел на националната сигурност... Трябва да се порицаят тези, които са служели на чужди разузнавания, който е служел на България, е герой. У нас измислиха под един знаменател, че всички са ченгета и доносници. Военното разузнаване гарантира националната сигурност на страната. След 9 септември то е възприело агентурата и традициите на Царство България. Разузнаването и контраразунаването означава защита на националните интереси, поставянето на всички под един знаменател е недопустимо. Вече сме член на НАТО и ЕС и продължаваме да се борим със сенките на миналото.

БГНЕС: И от миналото към бъдещето, - какви са предизвикателствата пред съвременна България?

Красимир Премянов: България беше силна със своите достижения в спорта, културата и икономиката. Днес, ако трябва да сме честни, за нас се чуват повече лоши неща – корупция, престъпност. Трябва да върнем такова битие на България, че добрите неща да излизат напред. Развитието на България трябва да бъде свързано със силна наука, силна култура, силно образование, силни достижения в икономиката и спорта. Това може да стане със силна система за наблюдение и отговорност за нарушенията на законността в България, както и с една по-разумна и балансирана външна политика. Не можеш да градиш на всяко столетие нови приоритети, може да развиваш приоритетите. Не можеш да имаш традиционни приятели, на които самият ти си дал много – писменост, християнство, а в един момент те да ти станат врагове. Това е глупаво и неправилно. Имай ги за приятели, създавай нови приятелства, и всичко това трябва да има полза за българския народ. Не идеологеми и отрицание, трябва да има конструктивно взаимодействие, инвестиции и нови пазари. /БГНЕС