Изборите в Словакия: Зловещ сигнал от Централна Европа

Изборите в Словакия, страна с население от 5,5 млн. души на източния фланг на еврозоната, обикновено не генерират световни заглавия. Но днешните времена не са нормални. Заради опасенията от нарастващи пукнатини в западното единство заради руската война в Украйна победата през уикенда на пропутински популист, който се ангажира да прекрати военната помощ за Киев, изпрати зловещ сигнал.


"Словакия има по-големи проблеми от Украйна", заяви Роберт Фицо след победата, която щеше да бъде повод за удовлетворение в Кремъл. Неговата партия "Смер-СД", която проведе кампания, насочена срещу нелегалните мигранти, правата на ЛГБТК+ и подкрепата за Киев, сега ще се стреми да оглави коалиционно правителство. За Фицо, който беше обект на обвинения в корупция и беше отстранен от поста си през 2018 г. при много неприятни обстоятелства, това беше забележително завръщане. За по-голямата част от Европа то е с тревожни последици на няколко нива.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който досега беше изолиран в противопоставянето си на европейските санкции срещу Русия и предоставянето на военна помощ на Киев, сега има съсед-съюзник. Запасите на Словакия от боеприпаси и резервни оръжия вече са намалели до такава степен, че въздействието на планирания завой на г-н Фицо по отношение на доставките им може да бъде ограничено. Вярно е също така, че за да управлява, той вероятно ще се нуждае от подкрепата на социалдемократическата партия "Глас", която подкрепя продължаването на военната подкрепа. Въпреки това дългосрочното значение на победата на Фицо може да бъде усложняване на евентуалните опити за по-нататъшно приобщаване на Украйна и други източни държави извън ЕС към европейската политическа общност.

За ЕС триумфът на Фицо означава разширяване на опортюнистичноадисидентското ядро в Централна Европа, което ще се консолидира допълнително, ако "Право и справедливост" спечели трети пореден избор в Полша по-късно този месец.

В Будапеща и Варшава, а сега, изглежда, и в Братислава, рутинното пренебрегване и отхвърляне на нормите и ценностите на ЕС - по отношение на правата на малцинствата, бежанците и върховенството на закона - се превърна в печеливш модел за социално-консервативните, националистически партии, които черпят сила от едно християнстка култура, използвана като оръжие. В предизборна кампания, излязла директно от наръчника на Орбан за "глобалистите", Фицо обвини отиващата си либерална президентка на Словакия Чапутова, че е американска "марионетка" и защитава интересите на Джордж Сорос.

Като се има предвид членството на Словакия в еврозоната и необходимостта от достъп до финансиране от фонда за възстановяване от Covid на ЕС, ще има ограничение за това колко проблеми ще поиска - или ще може - да причини Фицо. Като министър-председател на Словакия в миналото той се оказа по-прагматичен, отколкото предполагаше вътрешнополитическата му реторика. Въпреки това победата му подчертава едно познато послание, което прогресивните сили в Европа не би трябвало да пренебрегват.

В части от Централна Европа и не само там, неспособността на основните лявоцентристки партии да мобилизират избиратели, които са по-възрастни, по-незаможни и по-неквалифицирани стана забележима. Поредица от сеизмични сътресения - от кризата през 2008 г. до войната в Украйна - отприщиха икономическа несигурност в голям мащаб. Както и при "Право и справедливост" в Полша, предизборната кампания на "Смер-СД" успешно съчетаваше нелиберализма с щедрото обещаване на социални помощи, което намери отзвук извън градовете. Натрупващите се факти сочат, че за да се преборим с този вид изолиран, разделящ политически шаблон, който позволи на Фицо да победи е необходимо да се съсредоточим върху преразпределянето /на благата/, както и върху законността и правата./БГНЕС

---------------------------

редакционна статия на британския вестник "Гардиън"