Иван Николов: Истинската и вдъхновената България е на остров Ливингстън

Онова, което е извършено от нашите експедиции, с участието и под ръководството на проф. Христо Пимпирев, не се побира във всекидневните ни представи за успех, постижение и подвиг. От 8 януари 2013 г., когато за първи път бе развят националния ни трибагреник на най-южната точка на планетата до днес, българското присъствие там става все по-осезаемо и белязано от подем, присъщ единствено на хора с амбиции на откриватели. Символично бихме нарекли базата ни там „Нова българска територия“. Територия, на която няма партийни боричкания, привилегии и словоблудство, а творчески устрем и труд при сурови условия.

Отправяме се толкова далеч, за да огледаме себе си, с по-други очи. Става дума за мащаба на целите, за цената на усилията, за стойността на постиженията. И се питаме, с какви перспективи запълваме всекидневието на обществото, на държавата, на народа? По радия и телевизии, по вестници, по електронни сайтове и портали, в социалните мрежи се обсъждат не предложения и анализи на жизненоважни стратегии. Не. Шест месеци изпълвахме всекидневието си с празнодумие около новопоявилите се словосъчетания „управленска сглобка“ и „некоалиция“…Сега навлизаме в територията на новия кръг от псевдопроблеми : как да се извърши ротацията на управлението, чиято архитектура, крепяща се на съгласие, подплатено с много недоверие, възпроизвежда непредвидими неизвестни…

Какво да очаква едно общество, една държава, един народ, където основните управленски институции Парламент, Президентство и Правителство са в някакво необявено, но перманентно, тягостно, лишено от здрав смисъл противоборство ?

Кой ще бъде мъдрецът, който ще захвърли томахавката, за да предложи така необходимия за България вътрешен мир? Без мир в страната, как ще се преборим с връхлитащите разнопосочни геополитически ветрове? Лековатите рефрени за завоювани успехи или за ужасяващи поражения, леещи се от устите на политици с увреден слух и зрение, с поразена душевност, замъгляват още повече представата за истинските предизвикателства пред държавата ни.

В чия партийна програма, в чия управленска институция, можем да открием анализ как да се преодолее инфраструктурната изостаналост по посока Изток-Запад? Анализ, защо повече от 100 години изграждането на жп връзката София-Скопие среща яростната съпротива на Белград и Атина? И защо с наивно лековерие български държавници стават слепи проводници на тази антибългарска последователност!

Поради злокачественото противопоставяне на първите ни държавни мъже, България остава без стратегия на утрешния ден. Без дългосрочни разработки не само за икономическо, социално, демографско и духовно развитие, но и без ясна, точна и конкретна визия за връзките ни с околния свят. Извън членството в Европейския съюз и НАТО, нашите отношения със Сърбия, РС Македония, Гърция, Турция имат и своите исторически обременености. За тяхното елиминиране би следвало да има всестранно обмислена програма.

Не е ли вече обществена тайна, че държавни органи раздават ударно и безпрепятствено български паспорти на турски граждани, дори и на тези, които не знаят и дума от нашия език?! Във същото време българи от РС Македония, Украйна и Молдова чакат с години.

Това не е липса на здрав разум. Това е липса на инстинкт за национално самосъхранение. Бог да ни пази!

Ако действително отношенията ни с Белград и Атина са такива, каквито ги чертаят във въображението си нашите първи държавни мъже, защо тогава тези две столици не станат инициатори да помогнат на София, Скопие и Тирана да се свържат инфраструктурно – с жп линия и с магистрала до Адриатика!? Това би унищожило сегашната потискаща картина, наследена от XIX век и би елиминирало много поводи за недоверие на Балканите.

И точно тук примерът на полярниците ни би помогнал на Майката- родина.

Как? Чрез амбицията им на откриватели, чрез набора от специфични познания, чрез вдъхновението им на творци - качества, които са задължителни и за всеки, дръзнал да направлява съдбините на България…/БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.