Иван Лазаров: Кратък, но бурен – парламентът върна интереса към политиката

Това е най-краткият парламент в новата история на България или поне в републиканския период – на този факт наблягат политици и анализатори, обрисувайки работата на 45-ото Народното събрание, което след 8 проведени заседания предстои да бъде разпуснато с указ на държавния глава. Да, парламентът не успя да състави мнозинство, което да излъчи правителство, каквато е крайната цел на едни избори, но направи нещо също толкова важно – върна интереса към политическия живот в страната.

Първият звънец удари на 15 април, а с всяко следващо заседание интересът към работата на законодателния орган, който е центърът на политическия дебат в една парламентарна република, се покачваше с интензитет, сравним с началото на демократичните промени отпреди 30 години. Показа го зрителският интерес от живите излъчвания, както и вълната от коментари в интернет и социалните мрежи.

Причините за това могат да бъдат потърсени на много места. Първо – всяко ново начало е интересно, а конфигурацията на политическите сили в новия парламент прекъсна инертното състояние на тази институция като скучен придатък на изпълнителната власт. Второ – за първи път от много време насам, макар и първа по резултат, ГЕРБ не е партията-хегемон на политическия терен, успявайки да обедини мощен фронт срещу себе си. Доказва го категоричният отказ, даден от всички други партии, поканени от нея на разговори за съставяне на кабинет. Трето – 45-ото Народно събрание успя да наруши доскоро устойчивото съотношение между стари и нови депутати, в полза на вторите, като на депутатските банки седнаха 123 нови лица. Едни от тях останаха безмълвни, но други пък бяха активни пред публиката и камерите. Колорит също не липсваше. От първия ден залата изглеждаше различна, дори и само заради шегите на Мика Зайкова, която водеше първото заседание до избора на председател, правейки кратко, но запомнящо се представяне.

„Имаме различни политически убеждения, но една цел – просперитет на България и достойно място в европейското семейство“, напомни тя на депутатите.

Парламентът имаше и нов председател, който за трети път в историята пак е жена – Ива Митева („Има такъв народ“). Тя по-скоро си спечели симпатии, предизвиквайки позитивни реакции с чисто човешкото си признание при първата реч от трибуната като заяви: „Ох, много се вълнувам“.

Друга позитивна промяна е връщането на заседанията в историческата сграда, позната на всички с надписа „Съединението прави силата“. Построена през 1884 г., тя е храм на българския парламентаризъм и е символ на стремежа на българския народ да се подреди до другите европейски народи. Дори в люлката на демокрацията – Гърция, законодателният орган заседава в сграда, първоначално предвидена да бъде кралски дворец. Решението на българските депутати от предходния парламент, доминиран от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, да приютят институцията в бившия Партиен дом, до днес все още остава недобре неаргументирано.

Като положително трябва да бъде оценено и решението на новото ръководство да върне стария режим за достъп на журналисти до кулоарите, което даде възможност на парламентарните репортери отново да задават директни въпроси на народните представители по важните теми от дневния ред на обществото.

Какво реално свърши парламентът за краткия си живот?

От 9 възможни заседания, депутатите проведоха 8, а едно провалиха, защото не се разбраха за дневния ред. Общо внесените законопроекти бяха 76, но до финалната права след две четения достигна само един – Изборния кодекс. С новите текстове в него се премахна лимитът за 35 секции за гласуване в държавите извън ЕС, въвежда се изцяло машинен вот за секциите с над 300 избиратели, включително и в тези зад граница, както и се преформатира структурата и състава на ЦИК. Мажоритарен вот също ще има, разписаха депутатите, но на следващите редовни парламентарни избори. Промените никак не се понравиха на ГЕРБ, които вече ги атакуваха пред Конституционния съд, чието решение предстои.

Този парламент ще бъде запомнен и с друго – липсата на парламентарен контрол. Нито премиерът Бойко Борисов, който излезе в отпуск, а по-късно и в болничен заради оперирано коляно, нито вицепремиери, нито министри от кабинета в оставка присъстваха на петъчните заседание, когато се провежда контрола, отклонявайки въпросите от народните представители.

Имаше единствено две изключения, когато на трибуната се качиха финансовият министър Кирил Ананиев, за да даде информация за параметрите на държавния бюджет, както и енергийният Теменужка Петкова, за да възрази срещу налагането на мораториум за сделките и решенията на правителството.

От зала обаче отсъстваше и друга знакова фигура – лидерът на „Има такъв народ“ и популярен телевизионен водещ Слави Трифонов, чиято партия получи най-голям дял от т. нар. протестен вот. Той положи депутатската си клетва чрез видео-връзка, след като съобщи, че е диагностициран с COVID-19, а основните си политически послания отправяше през „Фейсбук“.

Безспорно най-бурни страсти предизвика т. нар. комисия по ревизия, създадена да проверява управлението на страната 10 години назад и ръководена от Мая Манолова. На нея едър земеделски производител направи смущаващи твърдения за рекет от властта и заплащана от него такса спокойствие, както и за източване на пенсионни фондове чрез „надуване“ с фиктивен оборот на фирми, листвани на фондовата борса. Въпреки че бе определен като „кошаревски свидетел“ от засегнатите страни, а депутатите на ГЕРБ всячески се опитваха да възпрепятстват неговото изслушване, прокуратурата все пак обяви, че се заема с проверка на казаното от него. Какви ще бъде бъдат резултатите от нея предстои да видим.

Накрая 45-ото Народно събрание приключи така, както и започна – със силни емоции, конфронтация между партиите и донякъде безсмислени спорове. Едни държаха на ролята си на морален победител, други отричаха партиите на статуквото, трети пък се опитваха да се държат и звучат мъдро. Острите изказвания и хапливи реплики пък на няколко пъти създаваха усещане единствено за голям сеир.

Добрата новина обаче е, че колкото е по-представено е обществото в парламента, толкова по-добре за демокрацията. Парламентът отново е интересен и отново „ражда“ новини. Парламентаризмът се завръща, което намалява рискът решенията да се вземат извън сградата на Народното събрание, а законодателният орган да е „гумен печат“ и просто изразител на волята на изпълнителната власт. /БГНЕС

---------------

Иван Лазаров, парламентарен репортер на БГНЕС.