„Синьото гориво“ поставя всеки ден нови и нови рекорди, минавайки отдавна психологическата бариера от 1000 долара за 1000 куб.м.
„Европа се наркотизира. Историята на климатичните политики, на зелените сделки е една наркоза. Трябва да правим разграничение между борбата за чиста околна среда и зелените сделки. При едното пазим околната среда – почви, води – за да я изчистим от замърсяване, а другото е сделка. При сделката става дума за преход от едни технологии за производство на енергия към други“, заяви Илиян Василев.
Анализаторът посочи, че един от големите проблеми е, че Европа е зарязала проучванията и добива на горива на своя територия. В същото време се построиха много хъбове, но поради липсата на собствен добив те нямат котва и не са ликвидни. Европа няма собствен газ, нейният добив е около 15%.
„Заради пренебрежителното отношение към фосилните горива в продължение на 10 години бяха остракирани големите петролни и газови компании, които изтеглиха инвестициите си. От 2014 г. те са спаднали наполовина. Това е съчетано с политика на увеличаване на цените на емисиите. Ако в началото Европейската комисия е предвиждала, че цената на тон емисии ще бъде 50 евро през 2030 г., тази цена вече е надхвърлена – в момента 1 тон се търгува за 62 евро, а сме 2021 г.“, заяви Василев.
Той отбеляза, че и цената на електроенергията няма котва. Соларните панели са добри, когато с тях произвеждащ сам електричество за дома си, но не и когато правиш голямо производство.
„Ако правиш голямо соларно производство, колкото повече то се увеличава, толкова повече трябва да държиш в резерв балансираща генерация. Причината е, че соларният панел работи 1500-1700 часа годишно, а часовете в една година са 7000 и през по-голямата част от тях вие имате нужда от електроенергия. Когато соларният панел произвежда електроенергия, тя е суперевтина. В момента когато спре да произвежда, вие включвате едни мощности, които трябва да стоят на празен ход, но те струват пари“, заяви експертът.
Основните балансиращи мощности в България са въглищните централи. Другите са ВЕЦ и газови централи, като последните тепърва има проекти. Бедата, според Василев е, че не може да контролираме цената на газа и при висока цена, каквато е в момента те не са рентабилни. ВЕЦ-овете също са зависими от наличието на вода, което също ги прави рискови. Така остават само въглищните централи.
Илиян Василев смята, че сделката, при която ние ще получим около 1-1,5 милиарда евро за затварянето на въглищните централи по Плана за възстановяване и развитие, не е изгодна за България.