Доц. Георги Бърдаров: България има демографско бъдеще
Обратими са процесите на намаляване на населението. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет и член на Управителния съвет на Българското географско дружество.
Доцентът коментира новите данни за населението в България, според които населението в страната е около 6,5 млн. души. "Ние постоянно сме изненадани, когато излязат някакви данни. Това са процеси и тенденции, които текат от много време, те са видими, те са резултат от обективни и субективни фактори. Категорично съм на мнение, че тези процеси са обратими. Ако се работи в правилната посока, ако се взимат правилните мерки, България притежава ресурси, които не сме използвали. България със сигурност има демографско бъдеще", каза доц. Бърдаров.
Той отбеляза, че има държави, които са били в много по-тежка демографска ситуация от нас и са били с пълен колапс, а днес са водещи по всички демографски процеси.
Доц. Георги Бърдаров отговори и на въпрос дали сме закъснели с мерките. "Трябваше да започнем още 1990 г. Закъснели сме изключително много. Изпуснали сме 31 година, в които България загуби много качествен демографски потенциал. Безкрайно ми е тъжно, когато говоря за нашия народ, който преживя тези 31 години, и се случи всичко това и то рефлектира в демографията. Нещата наистина са обратими. Трябва да започнем още сега. Колкото и да сме закъснели, не трябва да губим повече време от тук нататък", заяви доц. Бърдаров.
Според него трябва ясно да сложим на масата какво определя тази демографска ситуация, кое Е естествено и няма как да го променим и къде трябва да работим.
"Ние имаме точно четири демографски процеса, които определят тази негативна демографска картина. Два от тях са естествени и нормални и тях не може да ги повлияем, два от тях са неестествени, ненормални, там трябва да работим. Кои от тях са естествените? На първо място ниската раждаемост. Много често спекулирам и манипулирам, като казвам, че България няма ниска раждаемост. Всъщност в България има ниска раждаемост. Всяко следващо поколение е по-малко от предходното и това е големият проблем с абсолютния брой родени бебета. Всяка година в края на 31 декември, когато се каже колко са родените бебета, започва да се говори как продължава да спада раждаемостта. Всъщност тя от 20 години е стабилна. Въпросът е, че спада детеродният контингент население. Това е проблемът. Тази ниска раждаемост е ниска в целия развит свят. Тя е по обективни фактори. Има теория на демографския преход. Тя е доказана, ние сме в четвърта фаза. Каквото и да направим в тази посока, няма как да го променим драстично", заяви още доц. Бърдаров.
По думите му вторият естествен процес е застаряването на населението. "Началото на ХХ век средната продължителност на живота в Европа е 35-40 години, днес е 80-85 години. Съвсем скоро Италия ще стане с коефициентът детност под 1 дете на една семейна двойка и средна продължителност на живота 90 години. Това е процес, който е естествен и нормален, свързан с медицина, начин на живот, култура, образование и т.н.", коментира още доц. Георги Бърдаров.
Експертът обърна внимание, че първият специфично български процес, е свръхвисоката смъртност за развита европейска държава. "Въобще не визирам пандемията. Тя още повече увеличи смъртността, но преди пандемията 2019 г. България беше с 15.5 промила смъртност, на първо място в Европа и на едно от първите в света. Ние имаме общини в Северозападна България, където смъртността достига 45-50 промила. Такава смъртност има само в регионите с военни конфликти. Това е срамно, тъжно и изключително притеснително. Там живеят само възрастни хора, малко население и има тази висока смъртност", обясни доцентът.
Острият дефицит на младо активно население според него е вторият процес, на който трябва да повлияем.
"Постоянно, непрекъснато навсякъде алармирах, че България има нелогичен, вертикален дисбаланс в отношението младо-възрастно население. Да, навсякъде имаме застаряване на обществата, но никъде нямаме чак толкав дефицит на младо активно население, както е в България", коментира доц. Бърдаров.
Той отговори на въпрос дали управляващите в държавата си дават сметка за всичко това. "Със сигурност си дават сметка. Това е сериозно предизвикателство за България. За да повишим инвеститорският интерес към България, трябва да имаме квалифицирана работна ръка. Да, ресурси имаме, да геостратегическо положение имаме, но ако нямаме квалифицирана работна ръка, каквито и други неща да направим, няма как да дойдат инвеститори. Много стратегии и документи има, но за мен това е едно остаряло мислене и риторика по отношение на демографията. По отношение на демографията продължаваме да разсъждаваме, да предприемаме мерки и действия, както беше в една отминала индустриална национална епоха. А ние живеем в постиндустриален, постнационален, глобален, дигитален свят", обясни още доцентът.
Според него демографската политика като чиста политика няма никакъв смисъл. По думите му трябва да променим всички други условия в държавата, като образование, здравеопазване, доходи, икономика, овладяване на свръхагресията в обществото, дисбалансите за малката ни територия, за да стигнем до решението. "Решението е едно единствено - увеличаване на дела на младото, активното, квалифицирано и образовано население. Не че то ще ражда повече, но когато имаме по-голям дял детеродно население, раждаемостта ще се вдигне, следващото поколение ще е повече от предходното и това е единственият път. И в съвременния свят онези общества, които осъзнаят, че най-важната инвестиция е в човешки капитал, образование, интелект, култура, те ще прогресират. Това е светът. Другите просто ще изостанат драстично", допълни още доц. Георги Бърдаров.
Експертът коментира и какви са възможностите страната ни да почерпи население от своите диаспори и дали е необходимо да се насърчи приемът на мигранти в страната.
"Увеличаването на младото активно население е видим процес и е ясно откъде и как може да стане. Те са няколко стъпки. Първата е това младо население, което имаме в момента в България, колкото и да е малко, да направим и невъзможното, то да остане. Това е първата и най-важна стъпка, защото сме българи. Втората супер важна стъпка е голямата диаспора извън тези традиционни общности като Бесарабия, Северна Македония и Украйна", каза доц. Бърдаров. По думите му, част от тях при подобряване на условията в България биха се завърнали.
Според него това е втората посока, по която активно трябва да работим.
"Ние трябва да имаме държавна политика за работа с българската диаспора зад граница. Това е задължително", каза той. По думите му комуникацията, това, че мислим за тях, че искаме да им предложим условия да дойдат да живеят и работят в България, е изключително важно, те не трябва да губят връзката си с нашата страна.
Доц. Георги Бърдаров обясни, че може да се работи още посока за привличане на хора от традиционните ни диаспори, от държави, които са европейски, но не са част от ЕС, и България би била привлекателна за тях. И едва на пето място може да търсим решение на въпроса в население от други страни. "Но ние виждаме какво се случи с бежанската криза и миграцията. Те заобикалят България заради условията, които в момента са тук. Това е позитивно за България, тъй като в момента няма такъв голям проблем, както е в Западна Европа. Той обясни, че целта не е просто да се привлича количество население, а да се привлича образовано и квалифицирано такова. "Ако е от Сирия и е образовано и квалифицирано, добре - това е позитивно за България. Сирия е люлката на човешката цивилизация в крайна сметка. Аз имам приятели, които са изключително образовани и културни хора. На нас ни трябва население, образовано, квалифицирано в активна възраст", добави още доц. Бърдаров. /БГНЕС