Добри Митрев: Приходите ще са по-големи, ако се превърнем в държава на насърчителните мерки

България трябва да се превърне от държава на санкциите в държава на насърчителните мерки.

Административното увеличение на доходите обезверява огромна част от работодателите. Едно от най-големите им притеснения за следващата година е бързото нарастване на разходите за труд.

Пътят към повишение на доходите е различен от този, който показва бюджет 2024 г.

Трябва борба с демографската криза, връщане на българи от чужбина, но и лесен внос на чужда работна ръка в България.

Това заяви в специално интервю за БГНЕС председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев.

С него разговаряме за перспективите и рисковете пред бизнеса за 2024 г.

„Предприемачът е оптимист по природа. За съжаление, все още песимизмът в сегашната политическа и икономическа ситуация преобладава в българските предприятия, защото през последните години ставахме свидетели на множество кризи. Състоянието на предприятията и на икономиката не е цветущо, и това се дължи на вътрешни и външни фактори. Основните притеснения са заради високите цени на енергоносителите, липсата на стабилност, предвидимост, но има един колосален проблем, и той е липсата на квалифицирана работна ръка и ниското качество на образованието“, смята още председателят на БСК.

Той уточни, че има лека промяна нагоре по отношение на оптимизма за 2024 г., но този оптимизъм не е достатъчен. „За да постигнем икономически растеж така, както си представя финансовият министър, са необходими редица политики, които да го насърчат - благоприятна среда, качество в съдебните процеси, реформа в средното и висшето образование. Трябва да се даде възможност на предприемчивите хора да разгърнат талантите си тук, в България“, подчерта Митрев.

Председателят на БСК е категоричен, че бизнесът е готов и в последните години инвестира в доходите на своите служители и в тяхното обучение, но трябва и обща стратегия с политическата класа. „Има много работа, но трябва да си поставим ясни цели, ресурс за тяхното постигане, и най-вече политическа мобилизация, за да се случи това нещо“, призова Добри Митрев и подчерта, че е важно България да има индустриална икономическа стратегия. „Ако искаме да имаме висока добавена стойност и да догонваме бързо развитите държави в ЕС, можем да се съберем и да обсъдим кои са целите, които трябва да постигнем в следващите 10 години. Много често стратегиите на политиците се свеждат до четиригодишния им мандат, но ако са последователни в своите мандати, те могат да направят първите стъпки, така че да предложат на следващото поколение възможност за просперираща България“, смята Добри Митрев.

Той постави на преден план и нуждата от борба срещу демографската криза. „Когато нямаме национален ресурс или когато нашият национален ресурс отива да търси своето щастие и развитие навън, трябва да мислим вариант, с който да заместим тази липса. Първо, разбира се, трябва да създадем такава среда, че младите хора да спрат да напускат България, или поне да намалее тази тенденция, и да се опитаме да им дадем това, което очакват и получават в другите страни. Второ, ако тези цели не се постигнат, то трябва да търсим ресурс извън страната, това са естествените процеси“, обясни председателят на БСК, визирайки чужденците, които все повече са част от работния процес вътре в страната ни. Той уточни, че трябва и да улесним вноса на работна ръка. „Работната ръка от чужбина заплаща данъци в България, дава своя принос и ние трябва да направим това нещо, ако искаме да сме конкурентноспособни“, категоричен е Добри Митрев.

Той подчерта, че увеличението на доходите трябва да бъде приоритет, но не трябва то да става административно. „Трябва да бъде следствие на повишена производителност на труда, износ, нови продукти, квалифицирани хора, тоест, това трябва да е естествен процес. Държавата трябва да създаде условия за спокойна работа, за липса на корупция или намаляване на корупцията, за предвидимост на бизнес средата в България. Тези фактори - ако се осъществят, то бъдете сигурни, че доходите по естествен път ще нараснат много повече, отколкото ако някой решава административно да ги увеличи, защото административното увеличение на доходите не кореспондира с гореспоменатите цели. С други думи, пътят към повишение на доходите е различен от този, който показва бюджет 2024 г., особено по отношение на минималната работна заплата (МРЗ) и на максималния осигурителен доход“, категоричен е Митрев. Той призова управляващите да обяснят какво ново ще се направи, за да може хората да бъдат стимулирани да внасят осигуровките си

Добри Митрев поясни, че според анкетни проучвания има повишение от 2% на позитивното отношение към бизнес средата. „Това е незначително повишение. Твърде рано е да кажем категорично, че имаме по-добра бизнес среда, защото все още не сме видели ефекта от въведените мерки в бюджета за следващата година. На нас ни трябва и доста по-голям растеж от този, който е заложен в бюджет 2024 г., ако искаме да догонваме развитите страни в ЕС. Двигател на растежа могат да бъдат инвестициите, за които трябва подходяща среда“, съветва председателят на БСК и добавя, че тези инвестиции трябва да са насочени към дигитализацията и към зелената трансформация.

Според него растежът не може да случи, ако имаме „държава на санкциите“, както я нарича бизнесът. „Ние много често чакаме някой да направи нарушения, за да бръкнем в сметката му, да вземем имуществената санкция, и да я внесем в бюджета. Така няма да получим растеж. Ако преосмислим тази политика и се превърнем от държавата на санкциите в държавата на насърчителните мерки, успехите за всички нас и приходите в бюджета ще бъдат много по-високи, отколкото ако се разчита на санкции“, заяви пред БГНЕС Добри Митрев, председател на БСК. /БГНЕС