„България е член на НАТО не на думи, а на дела – трябва да защитава националните си интереси, още повече, когато се смятаме за патриоти. ЗРК С-400 е заплаха за нас. Предишният министър на отбраната беше забранил подобни полети. Сега при транспортирането на тази система през въздушното пространство на България се оказа, че други страни, като Румъния, са отказали подобен полет. Това показва достатъчно ясно определена политика и желание за отстояване на национален интерес“, категоричен е доц. Дойчев.
Сърбия и опасността от С-400
Опасността от присъствието на ЗРК С-400 на територията на Сърбия е много голяма за България и региона, защото тази система може да поразява цели не само на 400 км, но тя може да блокира действието на силите на НАТО, които са в целия пояс около Сърбия. След тях е не само нашата страна, но и Унгария, Македония, Албания, Хърватия, Гърция, Румъния, Словения и дори части от Италия. ЗРК С-400 участваха в съвместното руско-сръбско учение "Славянски щит", което се проведе в края на октомври и бе наблюдавано лично от президента Александър Вучич.
„Проблемът не е толкова в това, че ние дадохме разрешение, защото то донякъде произтича от договорите между ЕС, НАТО и Русия, Сърбия, а в това, че не знаем дали тази зенитно-ракетна система наистина е останала в Сърбия или се е върнала в Русия. Дори и да се е върнала в Русия, тревожното е, че тези маневри в сръбската база „Батайница“ край Белград се оказа, че ще бъдат ежегодни. Това означава, че ЗРК С-400 на практика ще остане там и това вече създава заплаха за сигурността не само на полетите, а за сигурността на всички НАТО-вски държави“, категоричен е доц. Дойчев.
Въпреки че Сърбия няма сухопътна връзка с Русия и е заобиколена изцяло от НАТО-вски държави или такива с пронатовска ориентация, съществуването на руска военна база около град Ниш, близо до българската граница, създава една несигурност и възможност за въздействие по един или друг начин, включително и чрез кибернетични заплахи върху нашата сигурност и всички страни от НАТО, подчерта доц. Дойчев.