Дните на Германия като индустриална суперсила са към своя край

Докато Берлин е обхванат от политическа парализа, енергийната криза е последният удар за все по-голям брой производители, се казва в анализ на „Блумбърг“.

Миналата есен в огромното производствено хале под скучните звуци на валдхорна се разиграва последният акт от историята на завод, който работи повече от сто години.

В трепкащата светлина на факли и фенери много от 1600-те души, които губеха работата си, стояха с каменни лица, докато нажеженият метал на последния продукт на завода - цилиндрична стоманена тръба - се изглаждаше до съвършенство на валцовия стан. Тази церемония отбеляза края на 124-годишния път, започнал в златните години на германската индустриализация, която не се пречупи през двете световни войни, но не успя да преживее последиците от енергийната криза.

През изминалата година подобни „финали“ бяха наблюдавани в цялата страна, което подчертава болезнената реалност, пред която е изправена Германия: дните ѝ на индустриална суперсила може би са към своя край. Промишленото производство в най-голямата европейска икономика бележи тенденция на спад от 2017 г. насам и този спад се ускорява с намаляването на конкурентоспособността ѝ.

„Честно казано, няма много надежда“, казва Щефан Клеберт, главен изпълнителен директор на германската индустриална корпорация GEA Group. „Наистина не съм сигурен, че можем да спрем тази тенденция. Много неща ще трябва да се променят много бързо“.

Стълбовете на индустриалната машина на Германия се сринаха като домино. САЩ се отдръпват от Европа и се стремят да се конкурират с трансатлантическите си съюзници за инвестиции в областта на климата. Китай се превръща във все по-силен конкурент и постепенно престава да бъде ненаситен купувач на германски стоки. Последният удар за много тежки индустрии е оттеглянето на доставките на евтин руски газ.

Наред с глобалната нестабилност, политическият паралич в Берлин изостря отдавнашни вътрешни проблеми като загниваща инфраструктура, застаряваща работна сила и бюрократични пречки. Образователната система, някога силна страна на Германия, сега се е превърнала в символ на дългогодишната липса на инвестиции в обществените услуги. Изследователският институт Ifo изчислява, че до края на този век намаляването на математическите умения ще струва на икономиката около 14 трилиона евро (15 трилиона долара).

В някои случаи упадъкът в промишлеността настъпва с малки стъпки, като се изразява в намаляване на плановете за разширяване и инвестиции. В други случаи промяната е много по-видима - когато се налага преместване на производствени линии и намаляване на броя на служителите. А в някои случаи - както в случая с фабриката за тръби Vallourec SACA, някога част от фалиралия индустриален гигант Mannesmann - се превръща в окончателно затваряне.

„Шокът беше невероятен“, казва Волфганг Фрайтаг, който работи в завода от тийнейджърските си години. Сега работата на 59-годишния мъж е да демонтира оборудването за продажба и да помага на старите си колеги да си намерят нова работа.

В Германия все още има много малки, динамични производители, затова Бундесбанк и много официални лица отхвърлят предупрежденията за предстояща пълна деиндустриализация. Но тъй като реформите са в застой, не е ясно какво точно ще забави упадъка.

„Вече не сме конкурентоспособни“, заяви в началото на февруари министърът на финансите Кристиан Линднер. „Ставаме все по-бедни, защото нямаме икономически растеж. Изоставаме."

В средата на ноември коалицията на канцлера Олаф Шолц, в рамките на която вече няма почти никакво съгласие, бе хвърлена в допълнителни сътресения от бюджетната криза, която избухна, след като съдебно решение относно изразходването на заемни средства остави на правителството малко място за инвестиции.

„Не е нужно да сте песимисти, за да кажете, че това, което правим в момента, няма да е достатъчно“, подчертава Фолкер Трайер, ръководител на отдел „Външна търговия“ в Германската търговско-промишлена палата. „Скоростта на структурните промени е зашеметяваща“.

Недоволството и разочарованието се усещат навсякъде. Въпреки че през последните седмици стотици хиляди хора излязоха по улиците, за да протестират срещу крайно десния екстремизъм, данните от социологическите проучвания показват, че антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ изпреварва и трите управляващи партии, отстъпвайки само на консервативния блок. Според анализа на списание „Шпигел“ на последните проучвания на общественото мнение, съюзът, воден от социалдемократите на Шолц, се ползва с подкрепата на едва 34% от избирателите.

Според Мария Рьотгер, ръководител на Michelin за Северна Европа, намаляващата конкурентоспособност на германската промишленост заплашва да дерайлира Германия. Френският производител на гуми затваря два от германските си заводи и планира да намали производството в трети до края на 2025 г., което ще засегне повече от 1500 работници. Американският конкурент Goodyear има подобни планове за два от своите заводи.

„Въпреки високата мотивация на нашите служители, достигнахме до момента, в който вече не сме в състояние да изнасяме гуми за камиони от Германия на конкурентни цени“, каза Рьотгер. „Ако Германия не може да изнася на конкурентни цени в международен контекст, тя ще загуби едно от най-големите си предимства“.

Редовно се появяват и други прояви на спада. GEA затваря завод за помпи в близост до Майнц, като предпочита да заложи на нов завод в Полша. През юли производителят на автомобилни части Continental обяви, че планира да затвори завода си за производство на компоненти за безопасност и спирачни системи. А Robert Bosch е в процес на съкращаване на хиляди работници.

Основният катализатор беше енергийната криза, която избухна през лятото на 2022 г. Въпреки че бяха избегнати най-лошите сценарии като липса на отопление в домовете и разпределение на енергията, цените в Германия остават по-високи, отколкото в други страни, което увеличава разходите на производителите.

Един от най-тежко засегнатите сектори е химическата промишленост, което е пряко следствие от загубата на евтиния руски газ. Според неотдавнашен изследователски доклад на браншовата асоциация VCI, тъй като преходът към чист водород все още е доста неясна перспектива, почти една от десет компании планира да спре окончателно производството. BASF, която е най-големият производител на химикали в Европа, ликвидира 2600 работни места, а Lanxess съкращава персонала със 7%.

Дори когато компаниите са готови да инвестират, те са възпрепятствани от бавната германска бюрокрация. GEA е изградила слънчева електроцентрала в завода си в Олде, Западна Германия, където се произвежда оборудване за разделяне на мляко. Тя кандидатства за разрешително за производство на електроенергия през януари миналата година, два месеца преди началото на строителството, и все още чака одобрение, почти две години след началото на проекта.

Енергийната криза дойде малко след прекъсванията в доставките, причинени от пандемия, която спря монтажните линии, тъй като германските производители на автомобили трябваше да чакат с месеци за чипове и други компоненти. Това подчертава рисковете от прекомерната зависимост от географски отдалечена мрежа от доставчици, особено от Азия.

Междувременно Китай поставя редица предизвикателства пред Германия. Освен че Китай извършва стратегически преход към нови производствени технологии, забавянето на икономиката на азиатската суперсила води до допълнителен спад в търсенето на германски стоки. В същото време евтините стоки от Китай предизвикват сериозна загриженост за индустриите, които играят ключова роля в екологичния преход на Германия - и не става въпрос само за електромобилите.

Производителите на соларни панели са принудени да затварят заводи и да съкращават персонал, тъй като се борят да се конкурират с подкрепяните от държавата конкуренти от Китай. Според главния изпълнителен директор на компанията Детлеф Нойхаус, базираната в Дрезден Solarwatt вече е намалила персонала си с 10% и може да премести производството си в чужбина, ако ситуацията не се подобри тази година.

Проблемите, с които Германия се сблъсква в момента, изискват адаптация. Така например производителят на вентилатори EBM-Papst е принуден от настоящата индустриална криза да придобие доставчик, който изпитва затруднения. За да се задържи на повърхността, компанията се преориентира към производството на компоненти за термопомпи и центрове за данни, като постепенно се отдалечава от автомобилния сектор. Освен това планира да премести някои административни задачи в Източна Европа или Индия.

„Не става въпрос само за енергия“, обяснява Клаус Гайсдорфер, ръководител на компанията. „Германия има проблем и с човешките ресурси, които в момента са много дефицитни“. Според него до десетилетие в страната ще има твърде малко хора в трудоспособна възраст, за да може икономиката да функционира както днес.

В септемврийския си доклад Бундесбанк стига до заключението, че спадът в промишленото производство - което представлява малко под 20% от икономиката, почти два пъти повече от това на САЩ - не е притеснителен, ако е постепенен.

Тенденцията обаче може да означава край на пътя за основни производители като завода за тръби в Дюселдорф. Фрайтаг, който е член на комитета на завода, сега помага за подготовката на терена от 90 хектара за продажба. По-голямата част от оборудването ще се озове на сметището, което, както казва той, „кара сърцето и очите ми да плачат“. /БГНЕС