В България почти няма книги за комунистическите лагери, но точно за Куциян има една малка книжка – спомени на Йордан Вълчев, който е оцелял от лагера. "Тази книга е рожба на веселия и всеопрощаващ дух, който са ми завещали прадедите", пише той на гърба на книгата. "Ще работим старателно и ако видим, че можем за по-малко от 16 часа да натоварим по 20 вагончета на човек, няма да се връщаме, но ще спим на забоя; инак, разберат ли, че лесно товарим по10 вагончета, ще ги направят занапред не само 10, но може да дигнат и до 12! Така или иначе, но засега трябваше за 16 часа да натоварим по 16 тона! Лягаме и заспиваме като мъртви. Разбуждат ни в 18 часа. В 18.30 вече ядем булгура – добре сме! Ще хапнат свинете и без нас! В 19 потегляме, в 20 ще започнем. С нас вечеря и групата на фугинистите, а също групата, в която е Димитър Талев... На устните му ведно една тиха, разполагаща усмивка... Движенията му бяха мудни, уморени, беше болнав, трудно понасяше несгодите," пише Вълчев.