БЛС: 70% от лекарите нямат възможност да издават електронни рецепти

Българския лекарски съюз активно участва в дигитализацията. Изключително много се тревожим, когато нещо се прави не по правилния начин и в нарушение на права на отделни групи от населението, включително и на лекарите, защото това би довело до провал за стратегията за дигитализация. На 16 октомври 2023г. влезе в сила забраната за издаване на хартиени рецепти за антибиотици, и оттогава досега българските лекари са издали 204 230 рецепти, като по тях изпълнение продължава да бъде 66%, а анулираните са 14 164.

Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров по време на пресконференция на тема: „Защо така въведената електронна рецепта няма да ограничи продажбата на антибиотици и няма да е успешна в борбата с антибиотичната резистентност?", предаде репортер на БГНЕС.

"Преди 16 октомври 2023г. са издадени 44 000 електронни рецепти", добави д-р Маджаров.

Той обясни какви са трудностите за издаването на електронни рецепти, с които се сблъскват лекарите. "Лекарите, които не са регистрирани като лечебно заведение, нямат възможност да издадат рецепти. Това са 70% от лекарите. Безплатно мобилно приложение може да бъде използвано само ако имаш регистрирани лечебно заведение и електронен подпис, защото няма възможност за генериране на на QR код", поясни той.

Д-р Маджаров коментира, че само 2938 от 3380 аптеки са изпълнили бели рецепти, и запита какво се случва с останалите 442 аптеки. "Проследяването и контрола на лекарствените препарати у нас на практика към този момент е само на ниво изписване на рецепта", коментира той.

Председателят на БЛС посочи, че настояват за връщане на паралелното използване на двата вида рецепти. "Възстановяване на паралелното използване на хартиена и електронна рецепта да е за определен период от време. През това време хартиената рецепта задължително да се качва от фармацевта в НЗИС и да се съхранява след изпълнението й", настоя той. Освен това БЛС настоява за въвеждане на ефективен контрол от страна на държавата на доставката и складовите наличности в аптечната мрежа с цел реално сравнение отпуснати и налични медикаменти.

Заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов обясни каква е разликата между свободната продажба на лекарства и тези, които са по НЗОК.

"Електронната рецепта по НЗОК беше въведена първо като електронен документ, които се обменя между различни институции без да има хартия. БЛС и всички лекари участваха активно в този процес, и той се реализира първи, но там има една много голяма разлика. Първо, при този вид отпускане на медикаменти пациентът посещава лекаря, подписва се на амбулаторния лист, и отива и си взима лекарствата от аптеката, НЗОК заплаща на аптеката цената на тези лекарства или разликата чак когато тя бъде изпълнена точно. Когато се изписват лекарства в тази електронна, както я нарекохме "бяла" рецепта, там пациентът заплаща съответната сума и си отива. Тук надлежният контрол остава единствено там, той се случва в аптеката. На 15 000 електронни рецепти, които към момента се издават основно за лечение на диабет и с антибиотици, до октомври има 800 проверки, като те категорично не са били насочени само към начина на отпускане. Разлика между електронната рецепта по НЗОК и тази е основно в липсата на контрол при втория вид. Ние сме за абсолютен контрол и прозрачност", посочи той. /БГНЕС