Бисера Илиева: Защо модният бизнес има крещяща нужда от етика и устойчивост?

Поредицата световни кризи направи тенденциите в модния бизнес изключително преходни – в днешно време е нужно да бъдеш гъвкав, за да устоиш на конкуренцията. Колкото по-иновативни са и модата, и изобщо теченията в индустрията, толкова по-бързо грабваш вниманието на купувачите.

Иновативните материали, отпечатъкът върху околната среда, както и изкуственият интелект скоро ще доминират и в този вековен бизнес.
Днес все повече екологични, но също и морални притеснения хвърлят своя отпечатък върху тази огромна индустрия и я принуждават – иска или не, да се модернизира. Въпреки всички предизвикателства пред нея, модата винаги ще бъде актуална, защото винаги е била не нужда, а желание.
От модата в следвоенните години на Втората световна война в света до появата на т.нар. бързи модели дрехи в последните 10-15 години, винаги модните къщи са следвали създаването на дрехи за два сезона – пролет/лято, представяни през септември на предходната година, и и есен/зима, представяни през предходния февруари. Със създаването на две колекции годишно, модните компании можеха да приемат заявки от клиентите си, да изследват потребителските нагласи, и да планират бъдещото си производство. С появата на „бързите модели дрехи“, обаче, този годишен цикъл на производство и представяне на дрехите на големите корпорации бе заличен от пазар, залят от реплики на техни модели. И тези реплики достигат магазините още преди дори истинските модели да бъдат представени на официални ревюта.
Това принуждава официалните модни компании да произвеждат поне по 11 колекции на година, като някои от тях – обикновено по-малките, презентират до 50 колекции на година! Например, испанската Zara, която е създадена, за да предлага „евтини модерни облекла“, пласира над 20 хиляди модела на година; а базираната в китайския град Нанкин марка Shaein предлага зашеметяващите хиляда нови модела всеки ден на сайта си. Така процесът по създаването на една дреха е сведен до три дни- за сравнение, при традиционните модни компании това отнема от 6 до 9 месеца.

Екологичен отпечатък

Заради т.нар. бърза мода, модната индустрия е сред водещите причини за екологичното замърсяване в света. Според Environmental Protection Agency всяка година по сметищата в света биват изхвърляни около 13 тона дрехи, а по данни на McKinsey индустрията изхвърля близо 2.5 милиарда тона парникови газове всяка година. Индустрията на бързата мода е виновна и за 20% industrial water waste годишно в целия свят. Заради свръхпроизводството и свръхпредлагането на пазара се променя и поведението на потребителите, които все повече купуват дрехи, които, обаче, имат в пъти по-кратък живот.
Според зададената от Европейския съюз законодателна рамка, до 2025 всички европейски държави ще трябва да се съобразят с новите изисквания за текстилните продукти, които предвиждат 10% от излишните дрехи да могат да бъдат изгаряни, да се наложат екотакси върху всички продадени дрехи, и др. Към момента изгарянето е един от основните начини за унищожение на ненужния текстил.
Днес все повече марки – като Adidas, Nike, Tommy Hilfiger, и много други, предлагат на българския и на световния пазар дрехи от рециклирани материали. „Този продукт е направен от рециклирани материали, които са създадени чрез повторна употреба на материали преди или след тяхната употреба. Използването на рециклирани материали в продуктите намалява количеството на суровините и свързаните с тях отпадъци, енергия и вода при производството на първични материали“, пише в описанието на зимно яке, създаден от рециклиран полиестер на Adidas, с цена за България от над 400 евро.
Модата, обаче, е най-добрият пример за кръговрата на живота – това, което е било модерно днес, утре вече няма да е модерно. И това до голяма степен се крие в използваните материали – една от причините рециклирането да не е добро решение за модната индустрия е, че цената и отпечатъкът на самия процес са много по-високи от цената и качеството на получения след рециклиране продукт. Например, истинският памук, предпочитан от качествените и големи модни брандове, не може да бъде рециклиран в продукт със същото качество като на входящата суровина, тоест, получава се по-нискокачествен продукт. Така и дрехи, които имат ципове, копчета, различни орнаменти като капси, колани и катарами, също са трудни за рециклиране, защото цената за премахване на тези орнаменти дрехата е по-скъпа от цената на крайния рециклиран продукт.

За вредата от изкуствените материи

Много често забравяме, че кожата е най-големият орган в човешкото тяло, като заема 16% от общото телесно тегло и изпълнява огромен брой защитни и метаболитни функции, които предпазват организма от отрицателни външни влияния и го стабилизират. Носенето на дрехи от несвойствени за тялото материи – тоест, изкуствени, - го подлагат на изпитание, за което то не е подготвено.
Доскоро тъканите се разделяха на две групи: синтетика и естествени. Днес линията между тях е изключително размита, като често по магазините може да се намерят "смесени" материи. И дори и да са от естествени материали, те преминават строга химическа обработка. Обикновено производителите на „бърза мода“ третират материите със специални материали, които им позволяват дрехата да не се мачка, да отблъсква дъжд и вода, да не задържа петна, и др. В синтетиката кожата не "диша". За хората с чувствителна кожа синтетиката е опасна, тъй като не позволява влагата от кожата да се изпарява, което създава парников ефект и може да причини алергии или дразнене. По ирония на съдбата и производителите, именно нискокачествената материя от рециклирани пластмасови бутилки бива претворена във дрехи за фитнес и спортуване.
Вискозата, направена от целулоза /преработена дървесина/, е една от първите изкуствено създадени тъкани. Самата вискоза не е толкова вредна, защото има дишащи и антибактериални свойства. Но под въздействието на водата нейната ефективност се влошава, поради което към състава се добавят различни химически компоненти, които често водят до дразнене и лишават вискозата от „дишащи“ свойства.
От полиестера, например, често се правят различни детски стоки, дори памперси. Полиестерът се прави от нефтопродукти и други химически компоненти, - които, смесени заедно, - проявяват токсични и канцерогенни свойства. При чувствителна кожа това може дори да бъде опасно за здравето.
Дрехите, направени от найлон, са ценени поради своята издържливост. Материалът е достатъчно еластичен, което е идеално за изработката на чорапогащи и чорапи. Един от ужасяващите ефекти на този тип материя е, че например найлоновият чорапогащник не извършва "вентилация", не абсорбира секрети, допринася за прегряване на кожата, което провокира инфекции и гъбички.
Акрилът, от който най-често се създават различни пуловери, шапки и шалове, е синтетична вълна. Задържа отлично топлината на човешкото тяло, но няма способността да я пропуска, тоест – не диша. Създава парников ефект, който също може да причини неприятни последици.
Не на последно място, широко рекламираните дрехи от бамбук също привличат много купувачи. Материалът може да се похвали с хигроскопичността си, която не е по-лоша от тази на памука. Лек, не изменя формата на влакната си, на изключително достъпна цена е. И въпреки че изглежда все едно може да бъде конкуренция на памука, самата структура на бамбука изисква строга химическа обработка, и той бива третиран със сулфиди, соден хидроксид, сярна киселина. Все елементи, които провокират сериозни алергии.

Какво е бъдещето?

Най-адекватната първа стъпка би била компаниите да положат съвместни усилия дрехи да се произвеждат от тъкани – качествен текстил, които са по-устойчиви. И тъй като големите марки доставят по-отговорен текстил за своите колекции, ще има по-голям обем поръчки, което ще намали общите производствени разходи (и следователно цената на дребно), правейки продукта по-достъпен за масовия пазар.
Двете основни неща, които потребителят следи, когато избира дреха, са материалът, от който е произведена, и начинът на използване – на колко градуса ще може да се пере и дали е подходяща за сушилня.
За да има качествена промяна, потребителите трябва задължително да бъдат информирани какво купуват, и най-важно: как то ще се отрази на здравето им. На второ място, компаниите трябва ясно да обявят екологичното въздействие на производството на дадено облекло. И на трето място: да е ясен начинът на производство на дрехите и условията във фабриките – „Blood, Sweat and T-shirts“, поредица на BBC Three, която показва ужасяващите условия, при които се правят дрехи в азиатските страни, дори от насилвани малолетни деца, нагледно доказа, че много /дори големи/ марки не знаят откъде произлизат дрехите им и процеса по направата им.
Въпросът за въвеждане на единни етични правила при процеса на създаване на дрехи, както и устойчивото им производство в синхрон с околната среда, са двата основни въпроса, които стоят пред пазара, залят с рециклирани и опасни за здравето материи в следващите години. /БГНЕС

----------

Бисера Илиева, редактор във Вътрешна информация на Агенция БГНЕС