Бъдещият служебен премиер е ясен – един от девет

България отива на предсрочни парламентарни избори, след като и третият мандат няма да бъде реализиран. Президентът Румен Радев ще трябва да назначи служебно правителство, но този път това ще стане по нови правила, според които има право да избира за министър-председател от няколко личности, предаде репортер на БГНЕС.


Изборът на служебен премиер е сведен до председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или заместниците му, управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана или заместниците му.

Председател на 49 Народно събрание е Росен Желязков, който беше предложен на този пост от най-голямата политическа сила ГЕРБ.

Желязков е един от ветераните в българската политика, бил е депутат в 5 парламента. Той е юрист по образование, неговата обществена кариера стартира на местно ниво в края на 90-те години на миналия век, като в периода от 2003 до 2009 г. е секретар на Столична община.

В първото правителство на Бойко Борисов Желязков е главен секретар на Министерски съвет от 2009 до 2013 г. След това е ръководител на Агенцията за електронно управления и Комисията за регулиране на съобщенията.

През 2018 г. става министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и запазва своя пост до края на управлението на третото правителство на Борисов през април 2021 г.

На 19 април 2023 г. е избран за председател на 49 Народно събрание със 136 гласа на депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ИТН. Първоначално се предвижда ротацията между него и Никола Минчев от ПП-ДБ да стане на три месеца, но впоследствие е решено тя да се осъществи едновременно с ротацията на акад. Николай Денков с Мария Габриел след 9 месеца управление. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ така и не успяха да постигнат съгласие за общо правителство за следващите девет месеца с премиер Габриел.

Председателят на Сметната палата е Димитър Главчев, който бе назначен на този пост на 28 юли 2023 г. с решение на 49 Народно събрание. Той е икономист по образование и едно от знаковите лица на партия ГЕРБ, с която влиза в политиката като депутат още през 2009 г.

Главчев участва в работата на редица комисии, включително заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, докато е народен представител в 6 парламента. Той е и председател на 44 НС от 19 април 2017 до 17 ноември 2017 г. Главчев взема решението да се оттегли от заемания пост след напрежение, възникнало след прочитане на декларация от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова и нейното последвало отстраняване от зала.

Управителят на БНБ Димитър Радев е един от най-уважаваните български финансисти. Той е заместник-министър на финансите в шест последователни правителства. От 15 юли 2015 г. е начело на националната банка, като на 18 юли 2023 г. е преизбран за втори шестгодишен мандат. В момента той е плътно ангажиран с реализацията на една от най-важните задачи пред страната ни – приемането в еврозоната от януари 2025 г., с което ще бъде завършена евроинтеграцията на България.

Омбудсманът Диана Ковачева, която на 24 януари тази година беше избрана за български съдия в ЕСПЧ с 9-годишен мандат на мястото на Йонко Грозев, влиза в политиката от неправителствения сектор. От 2002 г. тя е председател на НПО „Прозрачност без граници“, а след избирането н Маргарита Попова за вицепрезидент, оглавява министерството на правосъдието по време на първия кабинет на Бойко Борисов.

През 2016 г. е избрана от 43 НС за заместник-омбудсман, а на 21 май 2020 г. става 4 национален омбудсман.

Нейният заместник Елена Чернева-Маркова подаде оставка изненадващо и по тази причина не може да бъде посочена за служебен премиер. Това стана ясно на 27 март, в деня, в който беше връчен и върнат втория мандат от ПП-ДБ.

Другите възможни кандидати за служебен премиер, от които президентът може да избира, са заместниците на Главчев и Радев в СП и БНБ.

В Сметната палата това са съответно Тошко Тодоров и Горица Грънчарова-Кожарева. И двамата са възпитаници на Стопанската академия в Свищов, и двамата са избрани за заместник-председатели от парламента през 2015 г.

Димитър Радев има трима подуправители на БНБ. Това са Андрей Гюров, Петър Чобанов и Радослав Миленков.

Андрей Гюров е едно от знаковите лица на „Продължаваме промяната“. Той е народен представител в три парламента, председател на парламентарната група на ПП. На 26 юли 2023 г. е избран за подуправител на БНБ, направление „Емисионно“.

Петър Чобанов е доктор по финанси, преподавател в УНСС. Той е министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски от 2013 до 2014 г., а след това е народен представител от ДПС в няколко парламента. Избран за подуправител на 26 юли, ръководител на управление „Банково“.

Радослав Миленков е избран за подуправител през 2019 г., дълги години работи в банковия сектор на различни позиции. /БГНЕС