Българската художничка се обръща към собствения си образ като обект

Българската художничка се обръща към собствения си образ като обект. Имаме много автопортрети, портрети, детски портрети, голото тяло също е тема, която не им е чужда, пейзажите, темата за града, към която се обръщат художничките, особено от кръга на новите художници. Абсолютно са в един синхрон във времето и смятам, че много достойно стоят на фона на целия художествен живот от периода.

Това заяви в интервю за БГНЕС Милена Балчева, изкуствовед, уредник на Музейната сбирка на Художествената академия и един от кураторите на изложбата „Жените художнички. Нови хоризонти между двете световни войни“ в Софийска градска художествена галерия (СГХГ).

Милена Балчева сподели, че целта не е била художничките да бъдат представени в най-добрата им светлина, а да се получи дълъг и съдържателен разказ за всички дами, които са работили в този период. По думите ѝ обаче определено изпъкват имена като Вера Недкова, Вера Лукова, Султана Суружон, Маша Живкова-Узунова в областта на живописта, Васка Емануилова и Мара Георгиева – в скулптурата. Други имена, които изпъкват, са Райна Руменова, Райна Ракарова, Пелагия Видинска и Магдалина Кънчева.

В изложбата са включени и много предмети с приложно-декоративен характер, което до този момент не е представено в подобен мащаб в експозиция. „За да бъде пълен разказът нямаше как да са ограничим само с приложения, свързани с живописта, скулптурата и графиката. Защото през периода между двете световни войни действително дамите, които са работили в сферата на приложните изкуства, са били много активни, те създават и собствени школи и ателиета, продължават да развиват идеята за родното, което е много характерно за периода“, каза Милена Балчева.

Рамона Димова също е куратор на изложбата, посветена на жените художнички. Тя обясни, че проучването и подготовката за реализирането ѝ са продължили в продължение на две години. „Акцентирам върху ролята на Държавна агенция „Архиви“, благодарение, на която ние имаме достатъчно информация да осветлим, ако не целия живот, то поне частично да намерим информация за някоя от нашите авторки“, подчерта тя и допълни, че в хода на проучването жената често пъти сменя името си. По думите ѝ едно от основните предизвикателства е да се установи как започва моминското ѝ име, как продължава и всъщност дали ще продължава да се развива в областта на изкуството, за което са спомогнали редица периодични издания. Много от авторките всъщност след сключване на брак запазват фамилията си и прибавят тази на съпруга си с тире. „Такъв пример е Олга Шаханова-Шикова, също така Бистра Винарова-Радева“, заяви Рамона Димова. Тя обясни, че всяка една художничка е супер индивидуална, като се започне от онези, които никога не сключват брак и се отдават изцяло на изкуството, и се стигне до другите, които са абсолютно отдадени на семействата си, каквато например е Елисавета Консулова-Вазова, която създава стабилно семейство, което по никакъв начин не пречи на изкуството ѝ и обратно. „Има авторки, които по стечение на обстоятелствата сключват по два, три брака, такива, които са изключително смени и всъщност се развеждат, пътуват“, уточни кураторката и добави, че те не са имали границите, които ние си мислим, че имаме от наша перспектива. Димова е категорична, че тези жени са изключително смели личности, които са преследвали своите цели, отдавайки се на това, което наистина ги вълнува – изкуството.

Ключов за изложбата е фокусът върху Дружеството на секцията на жените художнички, също така и върху художествения живот в страната през общите художествени изложби.

Рамона Димова изрази надеждата си пред БГНЕС, че благодарение на изложбата хората ще се запознаят по-добре с жените в изящното и изобразителното изкуство, тъй като приживе българските художнички са били и подкрепяни от обществото, но и окачествявани като слаби творци и често пъти са сравнявани с мъжете.

Директорът на Софийска градска художествена галерия Аделина Филева сподели, че в един разговор с Милена Балчева и Рамона Димова е взето решението, че именно СГХГ е институтът, който трябва да събере и да направи това проучване. „И така идеята се роди преди две години и започна един много дълъг процес на изследване, събиране и подготовка, защото периодът е дълъг като историческо време, защото жените творци са много. Едни са стигнали до невероятни върхове на българското изкуство, други са се изгубили във времето и от тях има много малко произведения, а някои някак, включително и след завършване на Художествената академия, сякаш изчезват от полето на българското изкуство. И ето в това преследване и улавяне на образи и на личности, екипът достигна до настоящата изложба“, обясни тя.

Филева заяви, че СГХГ е привлякла много институции – Държавният архив е техен основен партньор, както и Музеят на Художественатa академия. „Привлякохме и музеите в страната да работят с нас, защото за да се представи образът на жените художници в периода между двете световни войни означава, че трябва да се издири и да се обиколят много места, и да се съберат произведения, документи, фотографи и най-различни материали, за да може да се получи един цялостен поглед“, каза тя.

Филева подчерта, че всъщност през различни години различни специалисти са изследвали по някакъв начин проблемите на жените художници, но двете кураторки на изложбата Милена Балчева и Рамона Димова са направили един много сериозен преглед – от една страна исторически, от друга страна художествен, и то в посока и на изящните, и на приложните изкуства.

Изложбата ще бъде открита на 14 септември и включва около 200 творби. Експозицията ще остане в СГХГ до края на месец ноември 2022 г. /БГНЕС