Рамона Димова също е куратор на изложбата, посветена на жените художнички. Тя обясни, че проучването и подготовката за реализирането ѝ са продължили в продължение на две години. „Акцентирам върху ролята на Държавна агенция „Архиви“, благодарение, на която ние имаме достатъчно информация да осветлим, ако не целия живот, то поне частично да намерим информация за някоя от нашите авторки“, подчерта тя и допълни, че в хода на проучването жената често пъти сменя името си. По думите ѝ едно от основните предизвикателства е да се установи как започва моминското ѝ име, как продължава и всъщност дали ще продължава да се развива в областта на изкуството, за което са спомогнали редица периодични издания. Много от авторките всъщност след сключване на брак запазват фамилията си и прибавят тази на съпруга си с тире. „Такъв пример е Олга Шаханова-Шикова, също така Бистра Винарова-Радева“, заяви Рамона Димова. Тя обясни, че всяка една художничка е супер индивидуална, като се започне от онези, които никога не сключват брак и се отдават изцяло на изкуството, и се стигне до другите, които са абсолютно отдадени на семействата си, каквато например е Елисавета Консулова-Вазова, която създава стабилно семейство, което по никакъв начин не пречи на изкуството ѝ и обратно. „Има авторки, които по стечение на обстоятелствата сключват по два, три брака, такива, които са изключително смени и всъщност се развеждат, пътуват“, уточни кураторката и добави, че те не са имали границите, които ние си мислим, че имаме от наша перспектива. Димова е категорична, че тези жени са изключително смели личности, които са преследвали своите цели, отдавайки се на това, което наистина ги вълнува – изкуството.
Ключов за изложбата е фокусът върху Дружеството на секцията на жените художнички, също така и върху художествения живот в страната през общите художествени изложби.
Рамона Димова изрази надеждата си пред БГНЕС, че благодарение на изложбата хората ще се запознаят по-добре с жените в изящното и изобразителното изкуство, тъй като приживе българските художнички са били и подкрепяни от обществото, но и окачествявани като слаби творци и често пъти са сравнявани с мъжете.