Основните принципи включват:
Задълбочаване на дипломатическото и политическото сътрудничество между САЩ и черноморските крайбрежни държави. Това включва подкрепа за настоящите членове на НАТО и за страните, които се стремят към членство, по-специално Грузия и Украйна.
Подобрена енергийна устойчивост. Макар че опитът на Кремъл да изнудва европейските държави да бездействат поради зависимостта им от природен газ може да се е провалил, все още съществуват възможности за разширяване на възобновяемите енергийни източници и за създаване на газопроводи, които заобикалят Русия. Това би помогнало и за смекчаване на нежеланото влияние от страна на Китай, който проявява все по-голям интерес към региона.
Засилено сътрудничество в областта на сигурността, включително увеличено чуждестранно военно финансиране, въздушно наблюдение и съвместни тренировки. НАТО вече увеличи военното си присъствие в Румъния и България и е необходимо по-нататъшно развитие на отбранителното възпиране в региона, за да се реагира активно на заплахите.
Опитът на Украйна в областта на безпилотната война също представлява ценна възможност за намаляване на стратегическите възможности на Русия. Принуден да се оттегли от Севастопол поради дългата поредица от успешни украински атаки - според военноморските сили 15 руски военни кораба са били унищожени, а 12 повредени - Черноморският флот на Москва вече не владее вълните както някога.
По същия начин, по който пълномащабното нахлуване в Украйна сплоти Европа срещу агресията на Москва, руското миниране на морските пътища насърчи по-задълбоченото сътрудничество, както се вижда от октомврийското споразумение за разминиране между България, Румъния и Турция, което беше последвано от допълнителни дискусии през ноември. Експерти, сред които бившият посланик на САЩ в НАТО Кърт Волкър, предложиха също така изпращането на безпилотни системи на Алианса в региона.
Освен това Черноморският регион предоставя възможност на НАТО и Европейския съюз (ЕС) да задълбочат отношенията си с Кавказ и евентуално с Централна Азия. Тъй като влиянието на Русия по южната ѝ граница намалява, а Китай разширява присъствието си в Евразия, Западът може да предложи среден път между двете авторитарни държави.
Все още съществуват сериозни пречки пред опитите за укрепване на позициите на НАТО и за прилагане на по-активна стратегия в региона.
Турция например ограничи транзита към Черно море през Босфора съгласно Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. малко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Това отряза руския Черноморски флот от външно снабдяване, но също така означаваше, че корабите на НАТО, които нямат пристанища, нямат право да влизат.
Както при всяка стратегия, изпълнението е от ключово значение. Нейният успех ще зависи от готовността на САЩ да поддържат постоянни усилия за засилване на дипломатическите, политическите и свързаните със сигурността връзки в региона. При неуспех се рискува да се пропилее ключова възможност за НАТО да ограничи до минимум руската агресия. /БГНЕС
-------------------------------------------------------------
Уилям Мокапетрис и Ивана Куз, Център за анализ на европейската политика (CEPA)