20 г. България в НАТО: От застой към лек оптимизъм за модернизация

На 29 март България чества 20-ата годишнина от присъединяването в НАТО и 75-ата годишнина от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор. С влошаващата се среда на сигурност НАТО е една от най-обсъжданите теми. С бушуването на най-голямата война в Европа от Втората световна война насам, членството на България в НАТО е ключово за съдбата на страната.

Присъединяването на България в най-мощния военен съюз в човешката история е от изключителна важност. Ако преди 20 години членството на България в НАТО изглеждаше само като част от пътя към ЕС, сега това решение има съвсем различна тежест. Продължаването на неутралитета на България след 2004 г. щеше да има огромни последици за развитието на страната. Много хора гледат към неутралитета с примерите на държави като Швейцария, Австрия, Сингапур, Финландия и Швеция (от скоро вече не). Обаче много полезно се забравят “неуспешните” примери и цената на неутралитета.

Цената е висока, като това се манифестира в обща военна повинност и високи разходи за отбрана. Дори да се игнорира факта, че изброените страни са много по-богати от България, то масовата военна повинност носи достатъчно допълнителни разходи и непопулярност, че да постави страната в неудобно положение финансово. Адекватното военно обучение изисква добре развита инфраструктура и институции, за да бъде изпълненo ефективно. Също така изваждането на част от населението от работната сила на страната води до допълнителни разходи.

Дори загърбвайки цената, прилагането на неутралитета е друг въпрос. Само през последното поколение могат да се видят пътищата на няколко други неутрални нации. Съдбата на Украйна, Молдова и Грузия е показателна за последствията от неуспеха на неутралитета. И трите държави се борят с чужда окупация и сепаратизъм. Грузия беше нападната от Русия през 2008 г. и в момента граничещите с Русия региони Южна Осетия и Абхазия са под руски контрол. Молдова, от независимостта си през 1991 г. до сега, е изправена пред сепаратизма на Приднестровието. Като в отцепената република има постоянни руски „миротворци“. Украйна от своя страна, от спонсориран от Русия сепаратизъм и частична руска инвазия през 2014 г., се намира в екзистенциална война след пълната руска инвазия от 2022 г. Това са само близки до нас примери, като историята и светът са пълни с примери за нарушен неутралитет.

С въодушевеното използване на думи като суверенитет, независимост, неутралитет и т.н., лесно се забравя цената, която идва с тях. С успешното присъединяване в НАТО България успява да избегне високите разходи необходими за поддържане масова военна повинност и потенциалната съдба на Украйна, Грузия и Молдова. Обективно погледнато НАТО успя да позволи на България да се съсредоточи върху икономическото си развитие, защото предостави спокойствие и капитал.

Обаче НАТО не значи безплатно „пътуване“, докато се разчита само на „силните“ съюзници. Самата сила на колективната отбрана на съюза е достатъчна за ефективно възпиране на потенциални врагове, но с нарастващата несигурност и възходящата тенденция на конфликтите по света се изисква много повече от просто членство в съюз.

Членство в НАТО не е панацея за модерна армия

След разпадането на СССР и Източния блок НАТО сякаш загуби главната си причина за съществуване. Обаче агресията на Руската федерация и все по-настъпателен Китай възроди Организацията на Северноатлантическия договор. Това значи, че България трябва да дава своя принос към колективната отбрана.

За съжаление, българската армия не се ползва с особено високо доверие на гражданите. Кариера във въоръжените сили не се смята за престижна и желана сред младите българи, както посочва годишният доклад за състоянието на българската армия. Корупцията, старото въоръжение, липсата на инфраструктура и малкото личен състав са само част от другите „пороци“ на въоръжените сили.

През първите години на членството на България в НАТО състоянието на армията не остава тайна за новите съюзници. Неформални писма (09SOFIA101, 08SOFIA87), разпространени от УикиЛийкс, до Министерството на отбраната на САЩ от посланиците на Вашингтон в България Джон Байърли и Нанси Макелдауни, служат като пример за състоянието на армията в първите години като член.

В първото писмо се разглежда коментара на Нанси Макелдауни от 2009 г. за потенциалното закупуване на самолети Ф-16 от САЩ. За анализа в момента не е важна политическата игра около тези изтребители, а състоянието на българските ВВС.

„Българските военновъздушни сили са неспособни да участва във въздушни мисии на НАТО извън своите граници и не могат да действа без руска подкрепа. Нейният флот от остаряващи МиГ-ове е напълно зависим от Русия във всички аспекти и може да бъде приземен моментално с една дума от Москва - стъпка, която президентът Медведев специално заплаши да предприеме, ако България възобнови продажбите на оръжие на Грузия.“

Допълва се, че продължителното наливане на пари в МиГ-29 струва поне 100 милиона долара годишно за поддръжка, части и т.н. Неспособността на българските самолети да оперират със съюзнически сили ограничава сериозно готовността и полезността на българските сили.

Това се допълва с остарявалата инфраструктура по летищата и базите.

Във второто писмо от Джон Байърли се коментират плановете за модернизация на въоръжените сили от 2008 г. Главното притеснение на американците е фактът, че новите планове за модернизация изглеждат като опит за намаляване на парите за отбрана.

„Но зад кулисите беше ясно, че прегледът е с оглед на намаляване на дела от БВП, отделян за отбрана“.

Споменават се много намалявания на персонал и реформи на командната структура на армията. Като възможността за негативно отражение за армията е доста вероятна, ако не бъде изпълнен плана.

„Докато целта на българския план е положителна, оценката на неговия успех или неуспех ще зависи от спецификата на това, къде ще бъдат намалени войските и кои способностите ще бъдат запазени.“

С оглед липсата на съществена промяна през следващите няколко години може се каже с увереност, че плана е претърпял неуспех.

България се събуди 20 години по-късно

Докато първото десетилетие на членството на България в НАТО беше белязано с летаргия или даже намаляване на способността на българските сили, то в края на второто се вижда събуждане. С война само на няколкостотин километра и доста ясното разделение в света, нуждата на България да дава принос в НАТО се увеличи.

С приближаването на доставката на новите F-16 Block 70 и покупката бронираните машини Stryker се усеща леко съживяване в модернизацията. Тези машини грабнаха голяма част от заглавията, но не само тези планове са задвижени. Поръчката за нови радари, които са съвместими с F-16 също е в напреднал стадии. Също така и проектът за 155-милиметрови гаубици се движи напред. Отделно се очакват и ракети за новите изтребители и подводници.

Проблем остава липсата на личен състав. Това остава една от главните цели в Плановете за развитие на въоръжените сили на България до 2026 г. и 2032 г. Други главни цели са реорганизирането на армията, стартиране/реализиране на инвестиционни проекти и утилизация на излишните бойни припаси и освобождаването от ненужна инфраструктура. Тези цели трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. с което да се впишат с по-амбициозните цели до 2032 г. Като главна точка за изпълнение е желанието България да може да отговори успешно на новите предизвикателства в сферата за сигурност, както и по-голяма интеграция в НАТО. Изпълняването на по-обширната стратегия до 2032 г. изисква успешното прилагане на по-краткосрочните цели.

България има нуждата да изпълни плана до 2026 г., за да има шанс да успее в важните стратегически цели. Докато реформите в структурите и обучението трудно могат да бъдат веднага оценени, военните покупки могат. За следващите 2 години комплектуване на въоръжените сили с основно въоръжение и техника трябва да съставлява: 90 танка; 410 бойни бронирани машини; 202 артилерийски системи над 100 мм; 18 дрона; 34 бойни самолети; 8 транспортни самолети; 6 бойни вертолети; 18 зенитноракетни комплекси; 20 радиолокационни системи; 9 кораби и 10 кораби за бойна поддръжка. В всичките тези изложени бройки трябва да присъстват и новите планираните покупки.

Целите са положителни и нужни, но само желанието не е достатъчно. Сега е моментът да бъдат изпълнени вече изложените планове, като след това ще бъдат нужни още, за да се достигнат стратегическите цели, заложени в документите. /БГНЕС

Георги Василев, международен редактор в БГНЕС.