Найден Тодоров предлага единна система за билети, за счетоводство, за HR и промяна в делегирания бюджет за култура

Разкритите престъпни схеми в театрите в Разград и Смолян показват, че самоконтролът не е възможен.

"Болестите на нашето време не пощадиха културата. Назряло е време за корекция както на методиката на финансиране на държавните културни институти, така и на механизмите за контрол на министерството", пише тази сутрин служебният министър на културата Найден Тодоров.

Разкритите престъпни схеми в театрите в Разград и Смолян, според Тодоров показват, че самоконтролът не е възможен.

Министърът информира, че Министерство на културата ще извърши анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни, с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви.

"Какво би означавало това? Единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори и т.н. Всичко това ще улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина на опериращите с публични средства в държавния културен сектор", обяснява Тодоров и продължава:

"За да се подпомогне работата на институтите и да се гарантира възможността на стимулиране на качествените постановки и концерти, както и да се минимизира натрупването на дефицити, трябва да се предприемат и законови корекции, за които ще разчитаме и на обществена подкрепа, както и на волята на парламента. Тези корекции ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по култура в следващото Народно събрание.

  1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
  2. Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
  3. Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
  4. Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.
  5. Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
  6. Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
  7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
  8. Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
  9. Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
  10. Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.

Случването на горните промени би довело до обезсмисляне на опитите за пробив в системата и би дало възможност на културните институти да се съсредоточат в творческата си дейност и развитието на културата в регионите, в които са ситуирани. Министерството на културата ще може да се съсредоточи в анализи и адаптиране според резултатите им на държавната политика за подкрепата си за развитието на националната култура, включително чрез развитието и на държавните културни институти. В същото време, част от тези промени ще дадат възможност и за бързото откриване на нередности в изпълненията на задълженията на институтите и техните ръководители, на които ще се реагира бързо и безкомпромисно!

Съжалявам, че трудът на стотици хора на изкуството бе очернен от схеми, които показват за пореден път болестите на нашето време и представят пред обществото една действителност, която няма как да бъде истинското лице на българската интелигенция. Бъдещето ще покаже, че в България има много хора на изкуството, които обичат своята работа и работят за издигането на родната култура", категоричен е Найден Тодоров. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон