Космическата сонда Juno на НАСА откри соли и органични съединения на повърхността на Ганимед, предоставяйки безценни улики за историята на най-големия спътник на Юпитер.

Откритието, както е описано подробно в ново проучване, публикувано в списанието Nature Astronomy, е направено с помощта на данни, събрани от бордовия спектрометър на сондата Jovian InfraRed Auroral Mapper (JIRAM) през 2021 г.

Като най-голямата луна в цялата слънчева система, Ганимед отдавна интересува астрономите заради огромния океан, скрит под ледената му външност, за който се смята, че съдържа повече вода, отколкото на цялата повърхност на Земята, според НАСА.

Последното откритие хвърля повече светлина върху състава на мистериозния океан на Ганимед - и от своя страна как той може да се е развил през мистериозното време от миналото на нашата слънчева система.

Солени морета

За да получи данните, Juno трябваше да лети на 1000 км над спътника, което позволява по-подробно изображение на повърхността на Ганимед от това, което в момента е възможно с наземните телескопи на Земята.

По този начин сондата откри признаците на хидратиран натриев хлорид и натриев карбонат, както и амонячни соли като амониев хлорид и амониев карбонат - плюс органичните съединения.

„Наличието на амоняк и соли предполага, че Ганимед може да е натрупал достатъчно студени материали, за да кондензира амоняка по време на образуването си“, каза Федерико Тоси, водещ автор на изследването и съ-изследовател на мисията Juno, в изявление за работата. "Карбонатните соли може да са остатъци от богати на въглероден диоксид ледове."

Местоположението на тези открития изглежда потвърждава теорията, че районът близо до екватора на Луната е защитен от силното магнитно поле на Юпитер - най-мощното от всички планети в Слънчевата система. В противен случай, без тази защита, астрономите смятат, че магнитното поле би нарушило образуването на соли и органични вещества на Ганимед.

"Открихме най-голямо изобилие от соли и органични вещества в тъмните и светлите терени на географските ширини, защитени от магнитното поле", казва в изявлението си съавторът Скот Болтън, главен изследовател на програмата Juno. "Това предполага, че наблюдаваме остатъци от дълбокоокеански разтвор, достигнал повърхността на този замръзнал свят."

Следващият обект в маршрута на Juno е вулканичният адски свят на Йо, друг спътник на Юпитер. Juno ще се насочи към него на 30 декември, макар че може да минат още година или две, преди учените да успеят да публикуват своите открития за това, което ще покажат събраните данни. /БГНЕС