В подножието на легендарния връх Бузлуджа днес се събраха стотици българи, за да сведат глави и да отдадат почит пред паметта на войводата Хаджи Димитър и неговата чета. На днешната дата се навършват 157 години от последното, епично сражение на четата, превърнало се в символ на саможертва и непоколебим стремеж към свобода, предаде кореспондентът на БГНЕС.
Кулминация на честванията беше изключително атрактивната и потапяща в онова време историческа възстановка на последната битка, представена от Национално дружество „Традиция“. Участници от клубове в цялата страна, облечени в автентични униформи и носии, с гръм на оръжия и бойни възгласи пресъздадоха героичните мигове от юли 1868 г., като накараха присъстващите да съпреживеят драмата и величието на подвига.
Тържественото отбелязване на годишнината събра представители на държавната и местна власт, военнослужещи, членове на родолюбиви комитети и граждани от цялата страна. Под звуците на траурни маршове и патриотични песни бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър, издигнат на мястото на героичната му гибел.
Историческото значение на един подвиг
В своето слово д-р Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, подчерта ключовата роля, която събитията от 1868 г. изиграват за бъдещето на българската национална революция. Той припомни думите, че днешният ден е ден за почит и свързване с националната памет.
„Отбелязваме датата, на която преди 157 години се е състояло последното пето сражение на обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тук, на това място, и героичната смърт на войводата Хаджи Димитър заедно с неговите близо 23-ма другари“, заяви д-р Ангелов.
Той обясни, че този акт на върховен героизъм, макар и завършил с военно поражение, оказва огромно влияние върху последвалите събития. Решителните действия на четата и впечатлението, което оставя дори у османските власти, се превръщат в катализатор за промяна в политиката спрямо българския народ. „Година и половина след кончината на Хаджи Димитър, ферманът за учреждението на Българската екзархия вече е факт. Този ферман е първият документ от XIV век насам, с който завоевателите, османските турци, признават в екзархийските граници българското землище, тези земи, които на Балканския полуостров са живени от българи“, подчерта историкът.
Новият път на революцията
Според д-р Ангелов, разгромът на четата се явява „венец на четническата тактика, разработена от идеолога на българската национална революция Георги Раковски“. Този трагичен, но славен край, обаче, кара дейци като Васил Левски да преосмислят стратегията.
„След този край на четата, героичен, разбира се, хора като Васил Левски се замислят и стигат до идеята, че тактиката на сборни чети не бива да бъде догма, а би следвало да започне организация вътре в българските земи, а не с влизане на добре въоръжени отряди отвън, които без поддръжка от българския народ няма как да се справят“, разказа д-р Ангелов. Той припомни, че именно няколко месеца след разгрома на четата, Левски предприема своята първа опознавателна обиколка в българските земи, поставяйки основите на Вътрешната революционна организация (ВРО). Нейните дейци по-късно организират Априлското въстание от 1876 г., което привлича вниманието на Великите сили и в крайна сметка води до възстановяването на българската държавност.
Бузлуджа – люлка и на Съединението
Директорът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ разкри и друг важен исторически факт, свързан с паметното място. Преди 140 години, през 1885 г., третият по ред възпоменателен събор в памет на Хаджи Димитър е използван от дейците на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) – организацията, подготвила Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
„Именно по време на този трети събор, преди 140 години, тук на това място, Захари Стоянов и Чардафон Велики, всички дейци на Съединението се събират, отдават почит на войводата и координират действията си по отношение на предстоящия съединистки акт, който се случва няколко седмици по-късно, на 6 септември 1885 година в Пловдив“, отбеляза д-р Ангелов.
Днешният ден е поредното доказателство, че подвигът на Хаджи Димитър и неговите четници не е забравен. 157 години по-късно той продължава да вдъхновява, да напомня за цената на свободата и да ни кара да се равняваме по онези, които с кръвта си начертаха пътя към бъдещето на България. И както геният на Ботев го обезсмърти, подвигът им ще се помни вечно, докато я има България и Балкана.
Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен! | БГНЕС