Димитър Станчев, който работи като реставратор и ръководител на Отдела по опазване на недвижимото културно наследство към Общински институт „Старинен Пловдив“, разказа в интервю за БГНЕС повече за Посетителски център „Епископската базилика на Филипопол“ – един от най-съвременните и модерни посетителски центрове в България, официално открит на 18 април 2021 г., когато се отбелязва Международният ден за опазване на паметниците на културата. 

„Археологическият обект, който вие виждате в момента, е открит през периода на социализма – в периода 1982 – 1986 г. Разкрит е по време на археологическо проучване във връзка с реконструкция на централната градска част в Пловдив“, каза той, като уточни, че след тези проучвания става ясно, че тук се намира един огромен археологически обект. 

Станчев отбеляза и историческото решение обектът да бъде разкрит в цялост, благодарение на което в момента можем да видим целия негов мащаб. 

„Това е най-голямата раннохристиянска базилика, откривана на територията на Република България, с размери 83 метра дължина и 36 метра ширина“, подчерта реставраторът и посочи, че уникалното за този паметник е, че има два мозаечни пода един върху друг. 

Станчев разказа, че причината да има два мозаечни пода един върху друг е, че земната маса, върху която е положен мозаечният под, е слегнала и са се получили едни деформации в мозаечния под, което е наложило да бъде ремонтиран и да бъде положен нов мозаечен под, който е по-късен. „Най-ранната мозайка е от средата на IV век. По-късната мозайка, за която ви казах, е от края на V – началото на VI век“, допълни той. 

Няма категорични данни колко време е отнело да бъде направена цялата мозайка. „Но тъй като виждате мащаба на обекта – над 2 хиляди квадратни метра мозайка, сами може да си представите, че за периода на IV век в такъв мащаб сграда и вътрешно оформление изисква изключително голям ресурс – и финансов, и човешки такъв. Със сигурност такъв обект не би бил възможен без протекцията на императора, т.е. това е била изключително важна църква за този период“, поясни реставраторът. 

Мозайките разказват 

Разнообразието от мозайки в Епископската базилика, положени в два пласта в продължение на около век, показва как е еволюирало раннохристиянското изкуство, заемайки и променяйки по-ранни езически символи и стилове. 

Най-ранните мозайки са и с най-опростен дизайн. Разположени в централния кораб, те изобразяват геометрични форми и мотиви в ограничена цветна палитра от черно, бяло и  охра. Стилът бил характерен за I – IV век в западните части на империята, включително Рим, и присъства и във Филипопол. 

Първият слой мозайки в страничните кораби е коренно различен. Сложни геометрични мотиви и езически символи, възприети от християнското изкуство, образуват пищни комбинации в експлозия на цветове като бяло, охра, розово, червено, кафяво, зелено и синьо. Т.нар. стил на дъгата бил популярен в раннохристиянските центрове в Източното Средиземноморие от края на IV век насетне. 

Вторият пласт мозайки се отличава с богатите си фигуративни композиции, които съчетават геометрични мотиви и символи с птици, цветя и плодове и пресъздават Райската градина.  

Мотив „Розета“ 

Мотивът „Розета“ се появява през езическия период и е възприет от християнското изкуство. Розетите създавали визуално впечатляващи композиции, подходящи за покриване на големи пространства. 

Преплетени ленти 

Преплетени ленти в два или три цвята (гийоше) са често срещан мотив в езическите и християнските мозайки. Майсторите ги използвали, за да обособяват отделни композиции или като бордюри.  

Декоративни щитове 

Орнаментът „щит“ (пелта) бил широко използван в мозаечното изкуство и бил вдъхновен от щитовете на древните тракийски и гръцки леки пехотинци. 

Безсмъртен бръшлян 

В езическото изкуство бръшлянът символизирал безсмъртие, тъй като оставал зелен дори през зимата. Християните го възприели като символ, защото отговарял на религиозните им представи. 

Място за общността 

През ранното християнство дворът под открито небе (атрий), разположен пред Епископската базилика, бил изпълнен с живот. Хората от общността се събирали тук преди литургия, за да се срещнат с приятели под колонадите, да се измият ритуално с водата от фонтана и да очакват пристигането на свещениците и високопоставените лица. На това място християните се подготвяли физически и духовно, за да влязат в църквата за литургия. Архитектурата на открития двор подчертава неговата значимост. Мраморните колонади и официалният вход (пропилеи), които свързвали църквата и града, показвали на всеки минувач, че това е едно от най-важните места в общността. 

Впечатляващ параден вход 

Пропилеите на Базиликата следвали модела на по-ранни езически съоръжения. Класически пример са Пропилеите на Акропола в Атина. 

Рециклирана архитектура 

Когато раннохристиянските строители изграждали главния вход на Базиликата, те използвали вече наличен материал: колони, капители, архитрави и други архитектурни елементи от по-ранни сгради. 

В силния туристически сезон Посетителският център „Епископската базилика на Филипопол“ се радва на многобройни туристи – както чуждестранни, така и български. „За периода от 2021 г. до края на календарната 2024 г. са ни посетили над 200 хиляди души по данни на билетната система. Направили сме един анализ, че в силния туристически сезон обектът е посещаван от 5 хиляди души месечно, което средно е около 250 души на ден, което смятам, че е постижение за такъв тип обекти на културното наследство, така че ние продължаваме да бъдем интересна туристическа атракция“, заяви ръководителят на Отдела по опазване на недвижимото културно наследство към Общински институт „Старинен Пловдив“, като обърна внимание, че можем да видим наследството в цялост, запазено, автентично, а съвременният посетителски център е изграден по такъв начин, че да бъде запазена физическата цялост на обекта и тя по никакъв начин не е нарушена. 

По един нов и модерен интерактивен начин това културно наследство се представя на града. „За малките посетители има образователен елемент. На втория етаж на посетителския център има образователен кът, в който те могат да се запознаят с професията на археолога, реставратора, историк, орнитолог, тъй като тук имаме конкретно пано с птици, което е много емблематично за Епископската базилика на Филипопол, така че се направи и там едно много специално проучване какъв тип птици са изобразявали римляните по подовете. Това е един нов съвременен начин, по който се представя и се общува с наследството, бих казал“, добави Станчев и допълни, че Епископската базилика за кратък период от време се превърна в един многофункционален културен център. 

Реставраторът призова хората да посетят Епископската базилика на Филипопол, за да видят по какъв начин се е експонирало наследството на град Пловдив. „За мен е изключително важно тези усилия, които са положили всички страни, за да бъде реализиран този проект, да бъдат продължени и да можем да го представим, и да го предоставим на следващите поколения по един по-добър начин“, каза в заключение той. І БГНЕС