20 години след излизането на екран на блокбастъра „Троя“ – с Брад Пит, Ерик Бана и Орландо Блум, БГНЕС тръгва към Пелопонес в съседна Гърция, за да види какво е останало от времето на Агамемнон, Ахил, Хектор, Парис и хубавата Елена.

Фокусираме се върху руините на Микена, един от центровете на древногръцката цивилизация, на около 120 километра югозападно от Атина. Тя е най-богатият дворцов център от късната бронзова епоха в Гърция, а митовете, свързани с нейната история, са вдъхновявали поети и писатели в продължение на много векове след Омировите епоси и великите трагедии от класическия период.

Според преданието Микена е основана от Персей, син на Зевс, и Даная, дъщеря на Акризий, цар на Аргос. Легендата гласи, че Персей, след като по невнимание изпълнил пророчеството, че ще убие дядо си Акрисиос, разменил царството на Аргос за това на Тирин и след това основал Микена - нов град за себе си. За да укрепи града си, Персей наел митичните "циклопи" да строят стените и именно от тях стилът на гигантската зидария е наречен "циклопски". Днес редица храмове по света и в България могат да се похвалят, че са устояли на времето благодарение на тези сухи и необработени камъни.

Името на Микена има няколко тълкувания. Според Омир Микена идва от нимфа с голяма красота, но с неясен произход. Според други тълкувания името е заимствано от накрайника на меча на Персей, който бил оформен като гъба или пък от истинска гъба, която той взел, за да я използва като чаша, когато бил жаден, като по този начин предизвикал извор.

Династията на Персеидите управлявала Микена и нейните територии в продължение на поне три поколения. Евристей, последният от рода, бил царят, за когото Херкулес извършил прочутите си дванадесет подвига. Когато Евристей бил убит в битка срещу атиняните и синовете на Херкулес, жителите на Микена избрали Атрей, син на Пелопс, за свой цар.

Атрей, син на Пелопс, управлява Микена. Враждата му към брат му Тиест обаче го накарала да даде на нещастния човек да яде месото на собствените си деца (т.нар. "Тиестов пир"). Тази постъпка навлякла върху Атрей и всички негови потомци гнева на боговете и проклятието на Тиест. Неговият син и наследник Агамемнон, който поел ръководството на гърците в похода срещу Троя, бил убит на връщане от войната от собствената си съпруга.

Спираме до тук, за да „нагазим“ в руините на древността и надникнем в гробницата на „царят на царете“ – Агамемнон.

Тъй като Троянската война е най-известното събитие в гръцката митология, увековечена с легенди и научни трудове на учени и историците през вековете, тя е в центъра на почти всички забележителности наоколо. Омировата "Илиада" е основният ни източник за събитията, случили се по време на това приключение, което е в задължителната програма за българските ученици от 8 клас.

Музеят в историческия парк пази златната “маска на Агамемнон”, за която е установено, че е твърде стара, за да бъде на микенския цар, но благодарение на археолога ентусиаст – Хайнрих Шлиман, посветил голяма част от живота си на митовете и легендите от древността, името остава като нарицателно.

В града-крепост се влиза през 3250-годишна каменна лъвска порта. Той е бил винаги видим през вековете. Монолитният праг, надписът и скобите са от „бадемов камък“. Релефният триъгълник, оставен над преградата, е замаскиран от релефа на лъвовете - най-старият монументален релеф в Европа.

Около километър надолу е внушаващата гробница толос или "пчелна пита", наричана "Съкровищницата на Атрей" или "Гробницата на Агамемнон". Тя е един от най-величествените паметници на микенската архитектура. Монументалната фасада е била украсена с разнообразни материали. Части от скулптурната украса днес се намират в Британския музей в Лондон и в Националния археологически музей в Атина.

Както всички гробници на толоси и тази е намерена ограбена и няма информация нито за гробните принадлежности, нито за погребенията, които някога е съдържала. Интересното е, че тя никога не е била засипвана с пръст и е оставала винаги видима, привличайки вниманието на древните и по-късните пътешественици, че чак до днес. | БГНЕС