„Мястото ми не е там“: украинците избягват фронта

Иван Ишченко доброволно се биеше срещу нахлуващите руски войски, но след месец битка той е готов да плати хиляди долари и да рискува затвор, за да избяга от фронта. „Преди да отида на война, мислех, че съм супергерой. Но всеки героизъм свършва, когато хората видят (войната) със собствените си очи и осъзнаят, че не им е мястото там“, каза 30-годишният Ищенко. „Видях как някой беше прострелян близо до далака му; болката беше влудяваща. Видях и отрязана глава. Всичко се натрупа... Не исках да виждам нищо друго.“

И така, един ден той дезертира, без да предупреди никого, освен майка си, и избяга от Украйна. Ишченко далеч не е единственият. Войната предизвика патриотичен импулс, но някои украинци отказват да се бият въпреки обществения натиск и предупрежденията от страна на властите, които предприемат строги мерки срещу лицата, избягващи военната служба на фона на трудната контраофанзива.

Ишченко успя да излезе от страната въпреки забраната за напускане на всички мъже на възраст между 18 и 60 години. Той плати 5000 долара за кола с държавни номера, която да го придружи до гора на границата с Унгария. След това се промуши през дупка в оградата и избяга. „Най-страшният момент беше тогава, когато напуснах Украйна и избягах пеша“, каза той.

От началото на войната властите са задържали 13 600 души, опитващи се да преминат границата извън контролно-пропускателните пунктове, каза говорителят на Държавната гранична охрана Андрий Демченко пред АФП. Други 6100, повечето мъже на възраст, годна за воюване, са били заловени при опит да напуснат с фалшиви документи, каза Демченко.

Всички знаят

Но длъжностни лица, с които се свърза АФП, не предоставиха точен брой на заподозрените, че се укриват военна служба и на дезертьорите. Сега те са изправени пред съответно до пет и 12 години затвор, съгласно закон, приет през януари, който затяга наказанията. На фона на затруднена контраофанзива Киев разбива корупционните схеми, които позволяват на мъжете да избягват армията. Всички висши служители, отговарящи за наборната военна служба, бяха уволнени през последните седмици, а следователите казаха, че са "разкрили мащабни корупционни схеми в почти всички региони на страната".

Според 24-годишния Иван, който отказа да назове фамилното си име поради юридически проблеми, "всеки знае, че има възможности" за избягване на служба. „Всеки има приятели или познати, които могат да предложат варианти“, каза той. През май Иван даде 5000 долара за медицинско свидетелство, което го освобождава от служба и му позволява да напусне Украйна. Той не се гордее с действията си, казвайки, че „всичко изглеждаше грешно и тревожно“.

За да избегнат нарушаването на закона, някои мъже са напуснали преди да навършат 18 години или не са се върнали след началото на войната. Семейството на Богдан Мариненко го принуди да замине за Полша през август 2022 г., два дни преди 18-ия му рожден ден. Баща му се бие, а Мариненко работи по строителни обекти, за да осигури прехраната на семейството си. „Ако нещо се случи с баща ми, аз оставам единствената подкрепа за майка ми и сестрите ми“, каза 19-годишният сега мъж, който носеше дрехи с голям размер и слънчеви очила.

Не напразно

Евгений Куруч беше в автобус от Белгия за Украйна без телефонен кредит, когато шофьорът обяви, че войната е започнала. 38-годишният запасен офицер знаел, че ще бъде сред първите мобилизирани, ако се върне. И така, той слязъл от автобуса във Варшава – последната планирана спирка преди Украйна – отишъл до най-близкия McDonalds и използвал wi fi, за да се обади на жена си и родителите си. Те настояха той да остане в Полша, тъй като в родния му град Одеса завиха сирени.

„Разбирам, че имам задължението да защитавам страната си“, каза Куруч пред АФП. „В същото време разбирам, че семейството ми също има нужда от мен. Преди всичко трябва да се грижа за тях“, каза той. Започва работа като таксиметров шофьор във Варшава, където се присъединяват съпругата му, 8-годишната му дъщеря Анастасия и 5-годишният син Кирил. Куруч си спомни напрегнати срещи с няколко украинки, които карал през полската столица. „Казаха ми „нашите съпрузи са на фронта, те се бият, а вие, страхливци, оставате тук? Вие се криете зад гърба на нашите съпрузи“.

Много семейства бяха разделени от началото на войната, тъй като жените и децата избягаха в чужбина. Полската статистика показва, че от почти 1 млн. украинци, регистрирани в Полша, едно от всеки две е дете, а жените са 77% процента от избягалото възрастно население.

„Разбирам, че това е болезнена тема за тях... Ако видя, че това води до конфликт, просто спирам да говоря и се опитвам просто да закарам пътника, където трябва“, каза Куруч пред АФП. Обикновено се обръща към семейството си за успокоение. „Гледайки ги, черпя сили и осъзнавам, че това, което правя сега, не е напразно“. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон