Български програмисти и ИТ специалисти са много търсени във Великобритания. Българите са способни и с радост са наемани от компании в чужбина. Българските дами са по-успешни в бизнеса, защото са по-издръжливи. Това заяви Мариана Хил, дългогодишен преводач и основател на „Marianna Hill's Interpretorium“, в сутрешният блок на БГНЕС на английски език.

„Българските бизнеси във Великобритания са сравнително ново нещо. Първите възникват преди около 30 години. В сектори, които са традиционно добре развити навън, българските компании се затрудняват с имиджа на България и качеството на продукти. По времето на комунизма България се специализира в земеделските, ИТ и хранителните сектори в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Тежката индустрия, която е много популярна тогава, е много неразвита. След промените само ИТ сектора оцелява. Българските компании в този сектор са печеливши. Български програмисти и ИТ специалисти са много търсени в други държави. Във втората ми родина Великобритания се търсят изключително много. В други сектори, като хранителната промишленост, България поддържа добрата традиция“, каза Мариана Хил.

Според нея единственият проблем е, че компаниите не искат да имат нищо общо с родината си, защото, за съжаление, имиджа на България не е особено добър. На примерно, компании за хранителни продукти в България, които продават над 40 държави, ще избягва всякакви „следи“ от къде идва храната. Разбира се, споменава се от къде е продукта, но фокусът не е мястото на произход.

„За съжаление в ЕС земеделието е силно регулирано и българските компании имат трудности с квотите, износа и рестрикциите, които ЕС налага навсякъде в съюза. Също така субсидиите и програмите, за жалост, само допринасят за корупция в България. Парите, които Брюксел дава, ограничават предприемаческите стремежи на всеки български фермер да произвежда и изнася навън спрямо техните възможности. Българите са тези, които за изнасяли земеделска продукция през ХХ век в Европа. Имало е много земеделци, които са ходили навсякъде в Европа да добиват и дават опит. Сега субсидиите имат ефекта да задвижват корупцията само защото това не са пари, които са заработени, а просто дадени. Така става много лесно да се лъже и подкупва за лична изгода. Това не е много продуктивно“, заяви тя.

Хил също така коментира и въздействието на българската диаспора в чужбина над бизнеса.

„Българската диаспора помага с това, като показва, че българите са способни. Моят опит показва ,че българите са с радост наемани от компании в чужбина. Проблемът идва от това, че българите бяха затворници в собствената си страна. Това довежда до постоянна мисъл, тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата. Затова толкова много хора напускат държавата, когато „оградата“ пада. Чисто от икономически причини, хората напускат, за да заживеят по-добре. Това обаче не винаги се случва. Сега българската диаспора се намира в момент, в който търси оправдания за собствените си лоши решения“, каза Хил.

Тя сподели мнението си относно Брекзит и дали той е бил грешка.

„Като всичко в живота, нищо никога не е само негативно или само положително. Аз приех Брекзит, това е демократичният дух, повече хора искаха вън от ЕС. Разбира се има плюсове и минуси от членството. Както посочих по-горе субсидиите и как може да вредят на България. Не винаги е прекрасно. Има трудности навсякъде не само в Британия. Някой хора са заблудени, други мислят, че са по-зле сега от преди Брекзит. Последните изследвания показват, че за британците трудностите не са от Брекзит, а от Ковид. Повечето са доволни от изхода от ЕС. Не мисля, че Брекзит в частност е виновен за кризата на острова.“

В този дух Хил изрази скептичност за допълнителни напускания от ЕС, особено ако Брюксел се постарае да покаже положителните страни на съюза.

„Винаги има напрежение в международните отношения, това е същността на дипломацията. Все пак има демокрация обаче. Ако кажем повече унгарци искат извън ЕС, те са свободни да излязат, когато си поискат. Това не е лошо, важно е да сме реалисти, а не да нападаме ЕС или Брекзит безразборно. Трябва да се гледат плюсовете и минусите. Ако Брюксел покажат повече плюсове от ЕС, няма да има Брекзит в Унгария. Разбира се, когато хората са уплашени и бедни, което се случва по-често, е по-вероятно хората да изпаднат в екстремни националистически настроения, ще си кажат „Не ни трябват другите“. Това не е вярно, защото благодарение на ЕС в страните членки 70 години цари безпрецедентен мир“, подчерта тя.

Тя е не смята, че ИИ ще замени нуждата от професионални преводачи и предполага, че технологията е вече в зенита си.

„Никой не е незаменим, гробището е пълно с незаменими хора. Шегата настрана, ИИ е добро нещо и не може да се опровергае, че това е бъдещето. Сега има напрежение между изкуствен и естествен интелект. Има петиция да се спре развитието на ИИ. С него може да се замени до определен аспект регионалните преводи и вече е направено. С това обаче се появява нова професия пост-редактор, който да редактира, какво е направила машината. ЕС е направил и платил много пари за преводачески софтуер, който е достъпен до всички езици в ЕС. Идеята му е машина да превежда текстове за администрацията. Проблема е, че не е добър. Любопитно ми е как ще се развият био-компютрите. Според мен ИИ си е достигнал лимита. Преводачите, които се бяха притеснили, че машините ще ги заменят, сега могат да са пост-редактори. Нови професии са създадени. Оптимист съм, ръчният превод беше първото заминало си нещо с ИИ. Сега се разработват био-компютрите и имат голям напредък, чакам с нетърпение да видя техните способности. Това повдига въпрос към разработчиците около моралността на това начинание. Човешкият ум не е само математика, има етика и морал.“

Хил сподели и защо вижда нежният пол, като по-успешен в бизнеса.

„Без да се опитвам да избегна сексизъм. Жените са по-успешни, защото им е по-трудно. Нужна е повече работа, защото те се приемат за „по-красивата“ част от света, което не е вярно. Трябва да се борим с идеята „о, тя е крехка и има нужда от защита“. Навсякъде по света в семейните отношения, жената се превръща в издържащия семейството. Ние дамите, „струваме по-малко“ и майките работят, защото е по-удобно на работодателя да плаща по-малко, така много мъже гледат децата. В края на краищата полът няма значение, доказано е. Интелектът и уменията са от значение. Българските дами в бизнеса са по-успешни, защото те са по-издръжливи и търпеливи. В бизнес отношенията е много важно да се изтъкнете, когато трябва. Жените имат добър усет за това“, завърши тя. /БГНЕС