Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц предупредиха за опасностите за демокрацията както вътре в собствените им страни, така и от враждебни чуждестранни сили.
Думите им дойдоха по време на честването на 35-ата годишнина от обединението на Германия, предаде АФП.
Макрон беше поканен да участва в церемония по повод годишнината в югозападния германски град Саарбрюкен, където той описа заплахата от „дегенерация на нашите демокрации“ в обширна реч.
На същото събитие Мерц заяви, че „формират се нови съюзи на автокрации срещу нас“ и че „нашият либерален начин на живот е под атака, както отвън, така и отвътре“.
Той посочи, че европейските страни „трябва да се научат отново как да се защитаваме“, като „откажат на противниците си всякаква допълнителна агресия“.
Германия е вторият по големина доставчик на помощ за Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. и е в повишена готовност за саботажи и други актове на „хибридна война“, идващи от Москва.
Канцлерът постави за цел на своето правителство изграждането на „най-силната конвенционална армия в Европа“ като отговор на руската заплаха, както и заради опасенията относно ангажиментите на САЩ за сигурността на Европа при президента Доналд Тръмп.
Макрон също подчерта важността Европа да стане „за първи път военна сила“ и да избегне съдбата да бъде „щастлив или нещастен васал, в зависимост от изборите на тези, на които разчитаме“.
Президентът също така атакува социалните медийни гиганти, „контролирани или от големи американски предприемачи, или от големи китайски компании“.
Той ги обвини, че позволяват „възникването на демократично обществено пространство, където хората са маскирани, анонимни и където правилото е да обиждаш другите, ако искаш да бъдеш популярен“.
Макрон призова европейците да възродят „отново демокрация за XXI век“.
В противен случай Европа би рискувала да се превърне „в континент, като много други, на конспиративни теории, крайности, шум и ярост“.
И Франция, и Германия са свидетели на нарастване на популярността на политически партии от крайната десница и крайната левица през последните години, за сметка на центристките блокове, които досега доминираха. | БГНЕС