Националната галерия представя нов тип художествено изживяване чрез първата си имерсивна изложба, посветена на една от най-значимите фигури в историята на българското възрожденско изкуство – Захари Зограф.

Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, включва възпроизвеждане на негови религиозни и светски шедьоври, както и визуализиране на елементи от творческия му процес.

Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.

Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета. 

В изложбата, която ще бъде отворена за зрителите на 10 декември между 16.00 и 18.00 часа в Квадрат 500, са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852. | БГНЕС