Отива си поредната вяла предизборна кампания за седмите поред избори за изминалите три години, предаде репортер на БГНЕС.
За седми пореден път си отива кампания, в която не се състоя нито един смислен дебат по важните теми за обществото, камо ли пък лидерски дебат, на който основните участници в изборите да представят ясни и разпознаваеми послания.
Вместо ясна политическа картина, участниците в изборите представиха пред обществото шепа неясни послания един към друг, които си предаваха през медиите. Дали от страх да не стъпят накриво и да изпуснат шанса си за участие в евентуална следизборна коалиция, или просто защото в екипите им цари тотална политическа импотентност откъм нови идеи, хора и политики, - и в тези поредни предсрочни парламентарни избори играчите останаха лаконични, заложиха предимно на срещи с хората „на четири очи“ с рехаво присъствие на лидери, както и на скромни прояви като тук-таме някой концерт. Сякаш нарочно лидерите на партии се избягваха един друг в различните градове на страната, дори и да имаха предизборни мероприятия в съседни зали. Кампанията и този път се провежда основно в социалните мрежи, като е повече от очевидно, че липсват теми, визии и дори опити да бъде достигнат избирателят.
Дотук единствената ясна политическа новина от кампанията е, че вероятно след изборите ПП-ДБ ще настояват за "равно отдалечен премиер", а ГЕРБ-СДС няма да са съгласни с този вариант, защото според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов означава "тежко задкулисие".
За пореден път си отива предизборна кампания, в която няма изненади, няма нови лица и съвсем нови проекти. Леко раздвижване сред избирателите вероятно ще донесе разцеплението в двете най-стари системни партии - ДПС и БСП. След дълга политическа битка БСП се раздели с дългогодишния си лидер Корнелия Нинова, макар тя все още да не е освободена окончателно от пленума на партията. Новото ръководство на левицата – вече и с ново име „БСП – Обединена левица“ пое курс към обединение на всички леви партии, като подписа споразумение за общо явяване на изборите с над 20 от тях, а Нинова дори не е кандидат за народен представител.
ДПС също се раздели на фракции. След като депутатите на партията отказаха да подкрепят кабинет на ГЕРБ-СДС с премиер Росен Желязков, от парламентарната група на ДПС, чийто председател бе Делян Пеевски, бяха изключени 17 народни представители, сред които и другият председател на Движението – Джевдет Чакъров. По-късно бяха изключени и още хора, а и се оказа, че почетният председател на партията д-р Ахмед Доган се лиши от дяловете си в ТЕЦ „Варна“, както и от имотите си в Росенец и Бояна. След множество съдебни жалби от едната фракция към другата и обратно, поддръжниците на двете партии се явяват в неделя самостоятелно като „ДПС – Ново начало“, и Алианс за права и свободи. Само щрих от предизборната битка са арестът на верния на Доган Джейхан Ибрямов, и налагането на мярка за неотклонение на дългогодишния кмет на Кърджали и също приближен до Доган Хасан Азис, който бе основна фигура в кампанията на АПС в Турция.
Промени настъпиха и при ПП-ДБ, които се лишиха от присъствието на Настимир Ананиев и партията му "Волт" в коалицията си.
При „Възраждане“ и ИТН няма промени в основните политически лица.
Няколко ключови събития белязаха краткия живот на 50-ото Народно събрание. Освен това институцията бележи рекордно ниско доверие. Недоверието в Народното събрание е 74%, а доверието е едва 6%, според социологията. Последният парламент ще остане в историята с най-бързия разпад на най-малката и най-новата парламентарна група – на „Величие“, най-голям брой нечленуващи в парламентарна група народни представители – част от тях бивши от ДПС, но и част изгонени от БСП. Калоян Методиев, който влезе в парламента като кандидат на БСП, не можа дори да положи клетва като социалист, и от самия старт до края остана независим.
И 50-то НС, както и предходните, с много трудности успя да избере председател в лицето на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС. След това рулетката с мандатите бе завъртяна за пореден път, като по традиция първият от тях бе връчен на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов като представител на най-голямата парламентарна сила. Борисов предложи Росен Желязков за премиер, но след гласуване той не бе избран. Кандидатурата му бе отхвърлена със 138 гласа против. До гласуването на структура и състав на МС под ръководството на Желязков така и не се стигна.
След като ДПС се разцепи именно при гласуването на правителството на Желязков и ДПС стана четвърта политическа сила, вторият мандат изненадващо се оказа в ръцете на ПП-ДБ. От партията предложиха документ с антикорупционни мерки и декларация, с които да се търси подкрепа при втория мандат. Декларацията, обаче, не събра необходимата подкрепа, и ПП-ДБ върнаха втория мандат неизпълнен.
Този път президентът Румен Радев сам реши да даде третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на „Има такъв народ“, след като седмица преди това от групата на Слави Трифонов дадоха заявка, че ще търсят компромисни фигури за правителство с широка подкрепа. След като проведените публични консултации на ИТН с всички парламентарни групи не постигнаха желания успех, от ИТН също върнаха мандата неизпълнен.
Последва съставянето на поредното служебно правителство от страна на президента Радев. При първия опит за съставяне на такъв кабинет бе номинирана Горица Грънчарова–Кожарева, която предложи състав на кабинет. След като тя отиде да представи състава си в Президентството, Радев отказа да подпише указ за него заради фигурата на Калин Стоянов, номиниран за вътрешен служебен министър. С мотива, че Стоянов е приближен до Пеевски, Радев отказа да назначи правителството на Кожарева, и се стигна до кабинета „Главчев“ 2.
Още при назначаването на кабинета „Главчев“ 2 президентът Румен Радев насрочи поредните предсрочни парламентарни избори за 27 октомври.
За изборите в неделя в ЦИК са регистрирани 28 партии и 11 коалиции.
До този момент проведените операции на територията на страната са над 200; получените сигнали за нарушения на изборния процес са над 400; образуваните досъдебни производства са близо 100; задържаните са над 45; съставени са близо 1200 предупредителни протокола по Закона на МВР.
Близо 100 милиона лева ще струва на данъкоплатците поредния опит на партиите да съставят стабилно работещо правителство. Междувременно, докато ще тече нов цикъл с трите мандата за съставяне на правителство, държавата няма приет Бюджет за 2025 г., и има неотложна работа по Плана за възстановяване и устойчивост, за да не бъдат изгубени стотици милиони левове.
Повечето социологически агенции отново дават на ГЕРБ-СДС първото място на тези избори, за второто ще се борят ПП-ДБ и „Възраждане“, Алианс за права и свободи и ДПС – Ново начало също ще прескочат бариерата с почти сходни резултати. В група с близък резултат попадат “Има такъв народ” и “БСП - Обединена левица” с разлика, по-малко от процент. В третата група формации със сходна подкрепа попадат онези, които са най-близо до преминаването на 4-процентната бариера - точно толкова събира МЕЧ на бившия спортен министър Радостин Василев. Плътно зад него с половин пункт разлика се нарежда “Величие”, която бе изненадата на миналите избори. И на тези избори се очаква делът на избирателите, посочили опцията “Не подкрепям никого”, да е над 4%.
Очакваната избирателна активност е между 2 милиона и 2 милиона и 200 хиляди души. I БГНЕС