Комисията по конституционни въпроси гласува и прие част промените в основния закон на второ четене. Народните представители приеха изменения, с които дадоха право на граждани с двойно гражданство да стават депутати и министри, но за сметка на това отложиха уреждането на нов начин за избор на служебно правителство, предаде репортер на БГНЕС.

Първата важна промяната в основния закон, която беше приета бе свързана с изменението за двойното гражданство за депутатите. Комисията реши, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Депутатите приеха и министрите да могат да бъдат с двойно гражданство, но задължението за уседналост да не важи.

По отношение на регулаторите Комисията прие Народното събрание да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост. Освен това те приеха решенията за избор да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон.

На следващо място депутатите приеха, че за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната.

Депутатите отложиха гласуването на промените касаещи служебното правителство и служебния премиер. Вероятно те ще бъдат гласувани на второ четене в понеделник преди извънредното заседание на НС.

С предложените изменения се предлага ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство. За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. Вносителите предлагат за служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. /БГНЕС