Конституционният съд на Словакия обяви, че временно спира действието на закон, с който се закрива националната служба за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения и корупция, след като мярката предизвика масови протести в страната.

Група от 63 депутати сезираха съда, който съобщи, че прилагането на закона се преустановява до произнасяне по същество.

„Това е добра новина за правосъдието в Словакия“, заяви заместник-председателят на партията „Прогресивна Словакия“ Зузана Штевулова.

Главният прокурор на страната Марош Жилинка посочи, че решението на съда ще „предотврати възможни негативни и необратими последици от новото законодателство“ и ще даде възможност да се провери дали то съответства на Конституцията и на ангажиментите на Словакия към Европейския съюз.

Министерството на вътрешните работи подчерта, че решението на съда е временно. „Убедени сме, че съдът ще потвърди валидността на закона и той ще влезе в сила“, заяви говорителят на ведомството Матей Нойман.

Словашкият парламент гласува на 9 декември закриването на службата за защита на подателите на сигнали за нарушения и създаването на нов орган под прякото ръководство на правителството. Неправителствени организации разкритикуваха решението като опит за ограничаване на борбата срещу корупцията.

Конституционният съд обяви също така за противоконституционен закон, приет през април, който задължаваше неправителствените организации да декларират източниците си на финансиране и да разкриват самоличността на основните си дарители и членове.

Опозицията и граждански организации определиха този акт като пореден опит за сплашване на критични гласове и за отдалечаване на страната — член на ЕС и НАТО — от европейските ѝ ценности в посока на руската сфера на влияние.

В понеделник и вторник хиляди хора излязоха на протести в Братислава срещу закриването на службата за защита на подателите на сигнали, както и срещу последните промени в Наказателния кодекс.

С измененията се криминализира сътрудничеството с „чужда сила“ с цел възпрепятстване на изборна кампания, както и „поставянето под съмнение на мирното уреждане на отношенията след Втората световна война“ – препратка към следвоенни декрети, включително този, с който етнически унгарци са били лишени от собствеността си. | БГНЕС