КНСБ настоява за допълнителни 86 млн. лв. в Бюджет 2024 г. за заплати в сектор "Култура"

Имаме нужда от култура не за да пълним оборотите на големите компании, а за да имаме духовен живот.

Държавата отстъпи от функция "култура" през последните две години и половина в момент, когато кумулативната инфлация беше между 30-35%. За функция "Култура, спорт, почивки дейности и религиозно дело" бюджетът е осигурил 1.1 млрд. лв. или 0,56%. Като оставите само култура, са 838 млн. лв. или 0,4% от БВП. Това е функцията с най-малко пари.

Това заяви главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов по време на пресконференция, на която бяха представени исканията на КНСБ към Бюджет 2024 в сферата на културата, предаде репортер на БГНЕС.

"За следващата година БВП ще бъде 205 млрд. лв. Нашето глобално макро искане с хоризонт от няколко години е тези разходи да станат 1% от БВП.

Ако министърът на финансите реши веднага да приложи тази мярка за следващата година, то бюджета за култура в Бюджет 2024 трябва от 800 млн. лв. да стане 2 млрд. лв. още от догодина", добави Костов.

Той уточни, че настояват за ръст на стандарта. "Това, което искаме, е минимум 35% ръст на стандарта за музеите, националната библиотека, читалищата и т.н. Като всичко нагоре е добре дошло, но това е минимум, от който ние няма как да отстъпим", посочи той и каза, че настояват за допълнителни 38 млн. лв. за читалища, 11 млн. лв. за регионални библиотеки, 10 млн. лв. за музикалните дейци, и 6,2 млн. лв. за професионалните фолклорни ансамбли.

"Говорим за 86 млн. лв. повече в Бюджет 2024 г. за ръст на заплатите за всички, които изброих", обяви той.

Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов каза, че всички в държавата сме длъжници на хората, работещи в сектор "Култура". "Тези нива на заплащане в културните институти са меко казано обидни за работещите в тях", смята той. Капитанов призова всички работещи в сектора да защитят своите доходи, и ги прикани да се включат в днешния протест. "Днешното действие, което се случва в София и цялата страна, е само първата крачка, ако исканията не се осъществят", поясни Капитанов.

Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев посочи, че няма статистика за това колко хора са напуснали сектор "Култура" заради ниски възнаграждения. "Работещите в сферата на сценични изкуства в България са 2500 човека. Ако държавата не може да се погрижи за общо 5000 души в целия сектор, то каква е тази държава? Ние не чакаме само на държавата. Ние за тези доходи работим всяка вечер, репетираме всеки ден, пълним зали и правим проходи, които влизат в държавата, и е логично тези приходи да се върнат под някаква форма при хората. Ние връщаме като културна индустрия в Бюджета около 5-6%, а получаваме 0,4%", каза той и допълни, че България категорично има много талантливи творци.

"Много голям става проблемът в това, че тези 51 държавни културни института в цялата страна вече се задъхват от липса на хора, които да работят там. Младите колеги, които завършат в НАТФИЗ, остават в София и чакат да ги поканят в Народния театър", каза той и уточни, че заплатите в провинцията са "унизителни". Според него в най-скоро време в извънстолични театри няма да има кой да играе. Мутафчиев настоя необходимите средства за сектора да бъдат осигурени.

Росен Белов, актьор в театър "София" и член на НСФ "Култура" коментира, че "трябва ясно да си дадем сметка, че културата е изтласкана някъде в ъгъла. С този бюджет 0,4% от БВП не знам как си мислите, че хората на изкуството оцеляват", посочи той. Според него това е унищожение на културата, театъра, операта и т.н./БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон