Новата книга на писателката Катя Зографова „Незабрава: прочити и почити на литературни класици и техните спътници" бе представена тази вечер в Американския център на Столична библиотека на площад „Славейков", предаде репортер на БГНЕС.

Литературният критик доц. Георги Цанков отбеляза, че в новата ѝ книга Катя Зографова винаги открива в авторите женските образи. „И то ги открива по един такъв начин, че ние вече излизаме от структурата на произведението и започваме да мислим за жените като типове и като архетипове", добави той и посочи, че пластовете в нейните открития са много.

Катя Зографова предлага в 30 хронологично подредени текста нови прочити на класически автори и теми, проследява връзките между изкуствата и актуалното им звучене днес, като връща внимание и към позабравени личности, редом с утвърдени културни фигури.

„Когато казва „незабрава", незабравата означава да не превръщаме едно произведение в досадна класика. Катя винаги излиза от канона", подчерта доц. Цанков.

Авторката открива неочаквани интерпретации и теми – от образа на силната жена във фолклора и творчеството на Петко Славейков, през необичайни прочити на Иван Вазов и Пенчо Славейков, до любопитни аспекти в произведенията на Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Чудомир, Емилиян Станев и др. Засегнати са още връзките между слово и визуалност, взаимодействието между различните изкуства, както и актуалното звучене на определени теми в съвременен контекст.

Книгата връща вниманието и към по-слабо познати или позабравени личности, като същевременно отдава почит на изтъкнати фигури от културния ни живот – както исторически, така и съвременни творци, оставили траен отпечатък в литературата, изкуството и критиката.

Катя Зографова от своя страна сподели, че новата ѝ книга „Незабрава" е посветена на 50-годишнината на Националния литературен музей и допълни, че в музеите има едни много знаещи, много високообразовани и в същото време много скромни хора. „Аз съм щастлива, че те на мен са ми дали своята обич и понякога, когато аз работя тези тежки книги и трябва да бъдат извадени важни за мен архиви, те не просто ги вадят, те понякога ми подсказват къде какво има, какво да търся", заяви писателката. Тя обърна внимание, че Националният литературан музей, за разлика от другите институции на паметта, е бездомен вече 50 години и няма собствена сграда.

„Завърнах се в литературната история. Предадох за печат и книга втора на „Храники на Вазовия род", така че съм едновременно и в хрониките, и в литературната история", каза още Зографова.IБГНЕС