Трудно може да се говори за алтернативни мерки, преквалификация и търсене на алтернативна заетост относно затварянето на въглищните централи-много възможности бяха пропуснати. Изпращането на объркващи сигнали създават усещане за хаос и напрежение, защото хората не знаят какво ги очаква утре. Когато политиката се води от цели, а не реални данни, тогава стигаме до ситуации, в които бизнесът не може да вземе правилните решения, за да предложи алтернативни работни места за миньорите и енергетиците.

Управляващите да кажат какво се случва с енергийната стратегия, след което да бъде актуализиран и Интегрираният план в областта на енергетиката и климата. Тези два документа са твърдата основа, върху която да градим следващите стъпки.

Това каза в интервю за БГНЕС Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. С него разговаряме за ангажимента, който имаме към ЕК постепенно да затворим въглищните си централи и същевременно за ангажимента, който даде властта към енергетиците и миньорите - да бъдат преквалифицирани, за да не останат без работа.

Главният икономист в Института за енергиен мениджмънт припомни как сме стигнали до сегашната ситуация:

„За въглищен ренесанс трудно можем да говорим, защото 2022 г. беше кризисна основно за европейските пазари. Ситуацията беше форсмажорна и естествено въглищната енергетика беше тази, която подпомогна тази ситуация. Видяхме обаче много скоро стабилизиране на газовите пазари, вече нямаше притеснения относно сигурността на доставките и малко по-късно цените се нормализираха, въпреки че бяха по-високи от тези през 2018 г.“, обясни той, след което уточни, че за въглищния ренесанс можем да говорим на азиатските пазари, където сме видели промяна в търсенето от природен газ към въглища. „Това са два отделни аспекта на енергийните пазари в международен план, които обаче нямат голямо отношение към българския пазар, защото голяма част от въглищата са местен добив и са лигнитни, и те на практика са извън международната търговия, тъй като там се търсят основно черни въглища“, коментира Калоян Стайков. Той отбеляза, че тази ситуация е подвела много експерти и политици, създавайки впечатлението, че въглищата са едно „добро забравено старо“ и това е бъдещето на енергетиката. „Това не е вярно. В България, в ЕС, дори в Полша, където разчитат в голяма степен на въглища“, смята икономистът.

Стайков припомни за ангажимента на България към ЕК да затворим част от нашите въглищни централи и уточни, че този ангажимент се изпълнява по естествен начин, тоест тези централи са изтласкани от пазара. „В началото на 2020 г. виждахме точно това и си говорихме какво е бъдещето на Марица-Изток 2, какво трябва да се направи, за да може централата поне частично да работи, тъй като нейната работа не е свързана само с работните места, но и е свързана със сигурността на електроенергийната система в България и региона. След това последваха кризисни 2021 г. и 2022 г. и някак се създаде усещането, че проблемите са решени. Виждаме, че ситуацията не е така“, обясни Стайков. Той отбеляза, че от началото на тази година общо въглищните централи работят със същото натоварване, с което са работили в началото на 2021 г. „Разликата е, че квотите въглеродни емисии са около три пъти по-скъпи и цената на природния газ е около три пъти по-висока. В крайна сметка по естествен начин те остават извън пазара, защото през последните години видяхме много промени в регионалните пазари. Първо имаше интеграция на пазарно обединение, тоест България вече е част от общото европейско обединение, което позволява по-лесна търговия между различните страни. Направиха се много инвестиции в многосистемна свързаност, тоест физическият поток е много по-голям отколкото беше и разбира се през последните две години наблюдаваме сериозен бум във ВЕИ-инвестициите, не само в България, но и в регионален мащаб“, уточни Калоян Стайков. Той посочи, че в Турция също има много инвестиции във ВЕИ. „Промените продължават да се случват, те се случват по-бързо и променят начина, по който функционират пазарите и начинът, по който могат да работят въглищните централи в България“, подчерта главният икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Калоян Стайков определи, че идеалният вариант е с намаляване на натовареността на въглищните централи, съответно и на мините, да се намира алтернативна заетост включително чрез квалификация и преквалификация на работещите и процесът да стане максимално безболезнен. „Проблемът обаче е, че на практика изгубихме последните две години в обяснения как наблюдаваме въглищния ренесанс, как всичко е наред и трябва да се предоговорят ангажиментите по ПВУ, въглищните централи трябва да работят без ограничения и след 2038г. Всички си ги спомняме тези неща. В тази обстановка обаче трудно може да се говори за алтернативни мерки, преквалификация и търсене на алтернативна заетост. Много възможности бяха пропуснати и естествено по приемането на териториалните планове за справедлив преход имаше много неясноти, които създават това усещане на несигурност“, смята главният икономист.

Калоян Стайков припомни, че много бързо сме минали от ситуация, в която е имало огромно напрежение заради това че трябва да се намали натоварването на въглищните централи с над 40% до 2026 г. до ситуация, в която въглищните централи са едва ли не безалтернативни. „Отива се от една крайност в друга, пропуснатото време, изпращането непрекъснато на объркващи сигнали не само към работещите, но и към бизнеса и европейските ни партньори създават едно усещане за хаос и напрежение, защото хората не знаят какво ги очаква утре“, категоричен е икономистът, след което обобщи: „ Когато политиката се води от цели, а не реални данни, тогава стигаме до ситуации, в които бизнесът не може да вземе правилните решения, за да може сам да предложи тези алтернативни работни места, то работещите живеят в непрекъснат страх за това, което ги очаква.

На въпрос на БГНЕС какви действия трябва да предприеме занапред властта Калоян Стайков заяви, че първото нещо, което трябва да направи, е да видим какво се случва с енергийната стратегия, след което да бъде актуализиран и Интегрираният план в областта на енергетиката и климата . „Там работата е в напреднал стадий, очаквам да има информация скоро. Заедно с това трябва да се приеме актуализиран Интегрираният план в областта на енергетиката и климата, който ще даде допълнителна информация за това как точно си представят бъдещето до 2030 г. управляващите. Тези два документа би трябвало да послужат като твърда основа, върху която да стъпим и вече след това да градим следващите стъпки“, категоричен е главният икономист на Института за енергиен мениджмънт. „Те трябва да бъдат в посока на прецизиране и наваксване на пропуснатото време по прилагане на териториалните планове, така че хем бизнесът да има сигурност, за да може да инвестира, хем работещите да имат яснота какво точно ще се случи, на какви стъпки конкретно може да се случи прехода към зелена икономика. Тези въпроси са особено важни за Стара Загора и работата трябва да бъде насочена в тази посока-яснота какво искаме да направим, конкретни стъпки и времева рамка“, Калоян Стайков. /БГНЕС