Изригването на вулкан около 1345 г. може да е дало начало на поредица от събития, които са довели до най-смъртоносната пандемия в Европа – „Черната смърт“, смятат учените. Вулканичната активност е предизвикала климатична катастрофа, която от своя страна е довела до лоша реколта.

За да избегнат глада, италианските градове-държави са били принудени да внасят зърно от Черноморския регион. Заедно със зърното те са донесли в Европа бълхи – преносители на болестта.

„Идеалната буря“, предизвикана от климатичните сътресения, глада и международната търговия през Средновековието, ни напомня как болестите могат да възникват и да се разпространяват в глобализирания (и по-топъл) свят, казват експертите, цитирани от Би Би Си.

„Разбира се, комбинацията от фактори, довели до епидемията от чума, изглежда рядка. Но в условията на климатичните промени, в глобализирания свят вероятността от появата на нови зоонозни (предавани от животни на хора – бел. ред.) болести, които след това могат да се превърнат в пандемия, се увеличава“, казва д-р Улф Бюнтген от Кеймбриджкия университет.

„Това е особено актуално сега, като се има предвид нашият неотдавнашен опит с COVID-19“, добавя той.

„Черната смърт“ — епидемията от бубонна чума — е довела до смъртта, според някои оценки, на до половината от населението на Европа през 1348–1349 г.

Заболяването се причинява от бактерията Yersinia pestis, която се пренася от гризачи (например плъхове) и бълхи.

Учените предполагат, че епидемията е започнала в Централна Азия и благодарение на търговията се е разпространила и в Европа.

Сега изследователи от Кеймбриджкия университет и Института „Лайбниц“ за история и култура на Източна Европа в Лайпциг попълниха празнините в тази картина.

Те проучиха годишните кръгове на дърветата и ледените керни (проби от лед, които често се използват за проучване на климатичните промени), за да разберат какви са били климатичните условия по време на епидемията от чума.

Данните показват, че около 1345 г. вулканичната активност е довела до значително понижение на температурите за няколко години напред, тъй като пепелта и газовете са блокирали слънчевата светлина.

Това от своя страна е довело до лоша реколта в Средиземноморския регион. За да избегнат глада, италианските градове-държави започнали да купуват зърно от търговци от Черноморския регион, като по този начин позволили на смъртоносната бактерия да се закрепи в Европа.

Историкът Мартин Баух, специалист по средновековния климат и епидемиология от Института Лайбниц, казва, че комбинацията от климатични събития и сложна система за осигуряване на храна е довела до „идеална буря“.

„В продължение на повече от сто години влиятелните италиански градове са търгували между Средиземноморския и Черноморския регион, което им е позволявало бързо да предприемат мерки, когато е надвисвала заплахата от глад“, казва той.

„Но в крайна сметка тези мерки са довели до много по-страшна катастрофа“, заключава ученият.

Резултатите от изследването са публикувани в списанието Communications Earth & Environment. І БГНЕС