Изложбата „Пенчо Славейков и Народната библиотека“, посветена на 160 години от рождението на поета, бе открита тази вечер в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, предаде репортер на БГНЕС. 

Яница Радева, която е редактор в Националната библиотека, разказа пред БГНЕС повече за изложбата. „Изложбата, която подготвихме със съдействието на колегите от „Български исторически архив“, с колегите от „Дигитализация“, реставраторите, е посветена на Пенчо Славейков като директор на библиотеката“, каза тя и разказа, че поетът работи близо 11 години в библиотеката, която по онова време се е намирала на ул. „Раковски“ 131 – там, където днес се намира Министерството на икономиката. 

Радева обърна внимание, че всъщност има две изложби – едната показва Пенчо Славейков като служител и директор на библиотеката, а в другата ще видим цитати и цели откъси от негови стихотворения от всичките му стихосбирки и по този начин изложбата се превръща в изложба, посветена на поета. 

Пенчо Славейков е 13-ият директор на Народната библиотека. „Числото малко звучи фатално. По един доста фатален – никое уволнение не е щастливо, бива уволнен“, добави Радева. 

На едно от таблата са извадени отделни постижения на Пенчо Славейков в качеството му на директор. „Той смята, че библиотеката трябва да има собствена сграда, защото по онова време сградата на ул. „Раковски“ е крайно недостатъчна за съхранение на нейните материали и фондове. Също така той като поддиректор и директор страшно много пътува, за да събира ценни материали за архива на библиотеката“, подчерта Радева и отбеляза, че тогава библиотеката е била устроена по друг начин и е можело книгите да се вземат от институции, от граждани. Пенчо Славейков, обаче, прекратява това, защото казва, че книгите не се връщат и остават загубени. 

„Нещата, които той полага, все още важат и тепърва ще продължават да са актуални, т.е. книгите в Националната библиотека не се заемат за домашно ползване“, изтъкна редакторът на библиотеката. 

Пенчо Славейков ограничава достъпа на ученици от гледна точка на това, че те ще повредят книгите. „Смята, че трябва да има библиотека за граждани и всъщност настоява, че трябва да се направи друга – като това, което днес е Столична библиотека“, каза още Радева. 

Друго, за което Пенчо Славейков настоява, е, че библиотеката е научен институт. „Тя е национална, народна библиотека, но служи за развиване на българската наука. Тук изследователите идват, за да допълват своите записки, да пишат своите трудове“, разказа още Радева и отново отбеляза, че и до днес всички тези неща са актуални. 

По думите ѝ Пенчо Славейков е директор, който полага все още актуални постулати за функционалността на тази институция. 

Радева разказа как и защо той е уволнен от библиотеката. „Това е доста популярен дебат. Уволнен от министъра Стефан Бобчев, който е назначен през 1911 г. Някои твърдят, че това е политическо намерение. Но ако се абстрахираме от това, основанието за уволнение е, че библиотеката не функционира достатъчно добре. Това са констатации, още когато Пенчо Славейков влиза в длъжността директор“, каза още тя и допълни, че официалното становище на министерството, че той е уволнен заради това, че библиотеката е в безпорядък и не се грижи достатъчно добре за нея. 

Веднага след това Пенчо Славейков е назначен като директор на училищния музей към Министерството на съобщенията, добави в заключение редакторът в Националната библиотека. І БГНЕС