Употребата на вейп, райски газ и дизайнерска дрога сред деца и млади хора продължава да нараства, а превенцията остава най-важният инструмент в борбата с този проблем. Според Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) все по-необходима става информираността както на децата, така и на родителите, учителите и всички институции, ангажирани с тяхното развитие и сигурност.

Това заяви пред БГНЕС заместник-председателят на агенцията за закрила на детето Ивайла Касърова.

БГНЕС: Може ли да разкажете каква е тенденцията през последните години по отношение употребата на наркотични вещества сред младите хора и с какви случаи се сблъсквате най-често?

Ивайла Касърова: За съжаление, през последните години ДАЗД отчита негативна тенденция, свързана с увеличената употреба на вейпове, райски газ и дизайнерска дрога сред децата и младите хора. Именно това е причината през 2025 година да стартира национална информационна кампания, насочена срещу употребата на тези вещества. В инициативата активно участват лекари от Военномедицинска академия, както и специалисти по токсикология и клинично лечение от страната, които се срещат с ученици и разясняват тежките последици за здравето след употребата на подобно вещества.

Искам специално да благодаря на всички лекари и специалисти, които отделиха от времето си, за да разговарят с децата и да им обяснят професионално какви рискове крият тези вещества.

БГНЕС: Какви механизми съществуват за подаване на сигнали и за подкрепа на деца и родители?

Ивайла Касърова: ДАЗД разполага с различни канали, чрез които деца, родители, учители и всички, ангажирани с възпитанието и образованието на децата, могат да търсят помощ и консултация.

Националната телефонна линия за деца 116 111 работи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Тя е създадена специално за деца, а на нея обучени психолози и педагози отговарят на въпроси и сигнали, свързани с проблемите на децата. Разработено е и чат-приложение, тъй като много млади хора предпочитат да комуникират писмено вместо по телефона. 

Много е важно с децата да се говори по подходящ начин, съобразен с тяхната възраст, така че те да възприемат правилно информацията за вредите и последствията.

БГНЕС: Кои са основните фактори, които водят до по-сериозно пристрастяване сред децата и до понижаване на възрастта на употребяващите?

Ивайла Касърова: Много често децата, повлияни от свои връстници, опитват подобни вещества. Имаше и редица законодателни промени, в които участвахме, свързани със забраната за продажба на такива вещества на деца. Това е изключително необходима и полезна стъпка за ограничаване на разпространението.

Най-важният елемент остава превенцията, а не борбата с последствията след вече настъпил проблем.

Трябва да говорим предварително, да даваме гласност и достъпна информация, за да знаят децата какви са вредите. Превенцията е това, което смятам за най-важно, и именно в тази посока полагаме сериозни усилия.

БГНЕС: Какъв е процесът на рехабилитация и възстановяване, когато вече има дете, попаднало в подобна ситуация?

Ивайла Касърова: При подобни случаи е необходим координиран подход между различни институции. Трябва да се включат представители на здравеопазването, образованието и социалните услуги, които могат да окажат подкрепа както на детето, така и на неговото семейство.

Едно дете не може да бъде разглеждано изолирано от семейната среда, затова подкрепата трябва да бъде насочена към цялото семейство, за да има устойчив резултат. | БГНЕС