Десет години след като Жул Верн публикува своя прочут роман „Около света за 80 дни“, английски пътешественик тръгва на път с намерението да обиколи земното кълбо.

Но за разлика от героя на книгата на Верн, който пътува с влак и кораб, Томас Стивънс избира велосипеда.

Пътуването му започва през 1884 г. и продължава повече от две години. При завръщането си у дома той пише книгата „Около света с велосипед“, която става изключително популярна в целия свят. В нея той описва подробно всичко, което видял по пътя си през Северна Америка, Европа и Азия. Историята на Томас Стивънсън разказана в материал на Би Би Си.

Първата спирка – Северна Америка

Стивънс е роден в Англия, но през 1871 г., на 17-годишна възраст, се премества в Съединените щати.

Той не е бил спортист, но се е увличал по колоезденето, което по това време се е считало за аристократично хоби.

Според американския писател и режисьор Робърт Айзенберг, Стивънс става толкова популярен, защото „е бил обикновен човек, който просто е продължил да върви напред и е имал достатъчно целеустременост, за да постигне целта си“.

Първоначално Стивънс имал намерение да пресече северноамериканския континент, което и направил, като за пет месеца прекосил с велосипед разстоянието от Сан Франциско до Бостън.

След това пътуване популярно велосипедно списание предложило на Стивънс спонсорска подкрепа и той решил да продължи своето пътешествие по света.

През април 1884 г. той отплава от Чикаго за Англия. Преминавайки на европейския континент, той прекосил с велосипед Турция, Иран, Индия, Китай и Япония.

Велосипедът на Стивънс, модел „пени-фартинг“, се различава значително от съвременните. Това е тежък модел с много голямо предно колело и много по-малко задно, откъдето идва и името му: то произлиза от две английски монети с различен диаметър, пени и фартинг.

Доколкото е известно, той е носил със себе си само малко багаж – бельо, пушка, пончо, което му служело за палатка, и резервно колело.

Срещи в Истанбул

Стивънс пристига в Истанбул през лятото на 1885 г., където по време на свещения месец Рамадан отсяда в хотел в Галата, историческия квартал на града.

Той описва Истанбул като „един от най-космополитни градове“ в света, отбелязвайки както демографското му разнообразие, така и пъстротата на улиците и местната мода. Той описва ярките нощни сцени в града, където страничните улици са осветени само от светлината от прозорците на кафенетата, а хората ходят с лампи в ръце.

Той пише и за жените, които свалят чадрите си и пушат в специални отделения на трамваите и фериботите.

Стивънс дори съставя пътеводител за града, който следва собствения му маршрут:

„Следобедната разходка с екскурзовод из Истанбул включва посещение на Музея на древностите, джамията Ая София, Музея на костюмите, 1001 колони, гробницата на султан Махмуд, световноизвестния Гранд базар, Синята джамия [Новата джамия Валиде Султан], кулата Галата и гробницата на султан Сюлейман I“.

В бележките си той разказва и за ритуалите на суфийския танц на въртенето и жилищата на богатите семейства в града. Бележките отразяват възхищението му от архитектурата на Османската империя и празничните огньове, които горят между минаретите на джамиите.

По време на пътуването си Стивънс се среща с полка на тогавашния султан Абдул-Хамид II, който днес се счита за една от най-противоречивите фигури в турската история.

„Постигнах целта си – да видя лицето на султана, но това беше само мимолетен поглед“.

За района на Измитския залив, един от водещите индустриални региони на Турция, той пише, че „белите сгради на селата изглеждат толкова красиви в здрача“.

По пътищата на Централния Анадол той среща номадски кюрдски лагер. Местните жители го впечатляват с щедростта си.

Той описва главата на кюрдската общност, който го посреща, като „благородния шейх, пушещ наргиле“. Той пише и за храната, която му предлагат, и за леглото, което му оправят, въпреки че той дори не е помолил за това.

Сякаш за да илюстрира разсъжденията на Стивънс за многообразието на Турция, в разказа му се споменава арменски свещеник, който му подарил Библия за пътуванията му.

По-нататък на изток

В Иран Стивънс прекарва известно време в Техеран като гост на шах Насер ад-Дин.

В покрайнините на Техеран той се спира, за да се наслади на зороастрийските Кули на мълчанието – древно място, където телата на мъртвите се оставяли да бъдат изядени от лешояди, тъй като се смятало, че погребването им осквернява земята.

Той отбелязва, че огньовете на Зороастър отдавна са угаснали, а кулите са останали като остатък от древна религия — а някога вечният пламък „се подхранвал с гориво ден и нощ“.

След Иран Стивънс заминава за Афганистан. Той обаче не успява да влезе в страната, затова пресича Каспийско море с кораб до Баку и оттам пътува с влак до Батуми.

След това пристига по море в индийския град Калкута.

В бележките си Стивънс високо оценява паметника Тадж Махал, въпреки че се оплаква от жегата. Оттам той заминава за Хонконг, а след това за Китай. Крайната точка на пътуването му и Йокохама в Япония.

Там Стивънс среща селяни, които описва като „изтънчени в маниерите си“ и „весели“. Той пише: „Те са най-близо от всички народи до решението на проблема за щастливия живот“. Той също така се възхищава от любовта на местните деца към ученето.

Тук, през 1886 г., той завършва пътуването си, което продължава общо две години и осем месеца.

По собствени изчисления, той е изминал 13 500 мили (22 000 км) с велосипед, като се смята, че е първият човек, направил околосветско пътешествие с велосипед. Първо публикува своите пътеписи под формата на поредица от статии в списание, а след това, през 1887 г., под формата на книга.

„Ефектът на ориентализма“

Въпреки че Стивънс описва с възхищение общностите, с които се сблъсква, той също не избягва много от клишетата на онова време. Често описва хората, които среща, като „полуцивилизовани“, „мръсни“ и „невежи“.

Така, по време на посещението си в Сивас, Турция, той пише: „Характерното състояние на ума на средния арменски селянин е дълбоко невежество и душевна мрачност“.

Според турския писател Айдън Челик, който е изследвал пътуванията на Стивънс из Турция, той, както и много други пътешественици от онова време, е бил „ориенталист“ – човек, който гледа на културите и народите на Изтока през призмата на стереотипите.

Въпреки това писателят Робърт Айзенберг смята, че по време на пътуването възгледите на Стивънс започнали да се променят: „Разбира се, той говори от строго културна гледна точка. Той има типични викториански критерии за оценка“, каза Айзенберг. — Но когато стига до Тадж Махал и наистина се възхищава от него, той е толкова впечатлен от архитектурата и изкуството, че за първи път не го сравнява с нищо друго. Той просто е очарован от него.“

Като първият човек, направил околосветско пътешествие с велосипед, Стивънс е бил много популярен в Англия и САЩ. Според учените, неговите разкази по това време са формирали представата на много американци за останалата част от света.

Животът на Стивънс се превърна в източник на вдъхновение за младите американски пътешественици Уилям Сахтлебен и Томас Алън, които също заминават за Истанбул с велосипеди.

Айдън Челик счита, че най-важното наследство на Стивънс е значителният му принос за популяризирането на пътуванията на две колела, своеобразен „велосипеден революция“. І БГНЕС