Срещите на върха в регионален или дори континентален формат са често срещани в хода на европейската история и най-вече през последните десетилетия, изпълнени с реторика за разширяването на Европейския съюз или за интегрирането на Източна Европа в него, съобщи „Албаниан пост“.

Но инициативи като срещата на върха на Берлинския процес - проведена за първи път в историята в Тирана, извън границите на ЕС - трудно могат да бъдат открити в програмите на свръхсилите.

"Отварянето на очите" на европейците чрез кратък документален филм, в който разказвач беше албанският министър-председател Еди Рама, за безпрецедентното развитие на Албания (някога комунистическа и идеалистична, днес демократична, модерна, свободна и прагматична), успя да развълнува дори председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Почти със сълзи на очи, тя всъщност го изтъкна веднага във встъпителните си думи: Ръководителят на ЕК се позова на краткия видеоклип за трансформацията на Албания, определяйки го като ясно послание за една малка страна, някога затворена, с днешната мечта да принадлежи към най-голямата европейска общност.

Еди Рама с насмешка и самоирония, просто започва срещата на върха на Берлинския процес: „Вие последвахте едно малко парче пропаганда!“.

Това е "шегата" на албанския министър-председател, който започва историческата си реч така - с презентационен видеоклип за Албания, каква е била и каква е днес.

Речта на Рама отразяваше днешната ситуация в Европа и извън нея.

"Европа днес има различна динамика, с война в границите си", разви тезата си албанският министър-председател, като отново даде гласност на руската агресия в Украйна и как тя е променила и европейския подход към региона.

Това всъщност е и основната цел на Берлинския процес, която самият Рама ясно споменава: Да се направи голяма крачка за Балканите към общо сътрудничество.

„Това всъщност е ключът към интеграцията, както изглежда, дори и в европейската реторика“, заяви премиерът.

"Създайте ЕС вътре в себе си, за да се доближите до пълноправното членство".

Това беше първоначалната цел на Берлинския процес, който продължава и днес, след 10 срещи, и за първи път напуска европейските граници.

"Ние стоим тук като равноправни членове на европейската политическа общност", продължи той. "Някои от вас са от ЕС, ние сме само от Европа“.

„Но днес, повече от всичко друго, Европа се нуждае от общ покрив, в този момент, когато нещата, вместо да се подобряват, изглежда се влошават“, каза Рама.

Министър-председателят спомена и разрушителната атака на Хамас в Израел, която е принудила друга демократична нация да се защитава.

"Това са различните възгледи за света, които създават разделение в нашата общност", каза премиерът.

В завършека на речта си Рама спомена изказване на бившия германски канцлер Ангела Меркел.

"Меркел каза, че демокрацията без инфраструктура не може да функционира правилно Комисар Вархей разтърси всички ни, като ни насочи и сега предприемаме стъпки, за да продължим".

Мишел и крайният срок до 2030 г.

Председателят на Европейският съвет Шарл Мишел не само не се отказа от изявленията си относно крайния срок за разширяването на Европейския съюз, който е 2030 г., но го затвърди по време на Срещата на върха на Берлинския процес, като подчерта, че и двете страни трябва да са готови.

Мишел даде да се разбере, че разбира защо има скептицизъм по отношение на процеса, предвид дългото чакане.

Той дори шеговито напомни за сравнението, което албанският министър-председател Еди Рама направи с Балканите, отразени като "булка, която чака младоженеца на сватбата, а той никога не идва".

Но според председателят на Европейския съвет сватбата вече се подготвя от ЕС и в рамките на това десетилетие страните трябва да са готови за разширяването на съюза.

При това, без да се забравя, че членството трябва да се извършва по заслуги.

"Трябва да се започне и сериозен дебат за бъдещето на блока и в Гранада всъщност беше постигнато съгласие, че трябва да се подготвим за следващото разширяване", уточни той.

„Но това, което трябва да се покаже, е фактът, че Балканите са готови да оставят конфликтите зад гърба си и да започнат да работят за сътрудничество помежду си, като по този начин се подготвят за влизане в Европейския съюз“, каза Мишел.

Той не подмина и конфликта в северната част на Косово, където призова за връщане към диалога и за дългосрочно решение на проблема.

Планът на фон дер Лайен за ЕС

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на речта си в началото на срещата на върха на Берлинския процес, която се провежда в Тирана, подчерта, че "планът на ЕС за растеж на Западните Балкани има за цел да насърчи регионалния растеж и сближаването между нас".

"Той има потенциала да удвои размера на икономиките на Западните Балкани през следващото десетилетие. Положихме здрави основи с икономически инвестиции. Резултатите са видими. Икономиките от региона са 35 % от средните за ЕС. Трябва да разгърнем потенциала на Западните Балкани. Всеки път, когато сме имали разширяване, страните са имали икономически растеж, но и самият ЕС също се е разширявал. Това са принципите на плана за растеж".

Фон дер Лайен посочи, че страните трябва да завършат изграждането на своя регионален пазар.

"Условието е страните от Западните Балкани да предложат условия на своите съседи, за да се придвижат напред. Това е стимул за отваряне на вратите в икономически план. Само като работим заедно, можем да направим така, че регионът да влезе в сърцето на ЕС. Посланието е, че това са коментари за вземане на решения, не позволявайте на възможностите да се изплъзнат".

Наред с другото Урсула фон дер Лайен подчерта, че срещата на върха се провежда за първи път в Западните Балкани.

"С ясни думи е обяснено, че сме свидетели на ужасна война, която Русия започна срещу Украйна. Станахме свидетели и на ужасна терористична атака от страна на Хамас, която погреба повече от 1400 жени мъже деца бебета, само защото са евреи. Живеем на горяща планета и имаме нужда от най-добри приятели. Нека работим за това вие да станете част от ЕС, който е показал, че е възможно да се постигне траен мир".

На 15 октомври председателят на ЕК се срещна с президента на Албания Байрам Бегай и министър-председателя Еди Рама, където обсъдиха процеса на членство на Албания в ЕС.

Срещата е възможност да се обсъди с регионалните лидери новият План за растеж за Западните Балкани, който в момента се подготвя от Комисията и има за цел да донесе някои от ползите от членството в ЕС на хората от Западните Балкани.

Това става чрез интегриране в единния пазар, регионално икономическо сътрудничество и ускоряване на основните реформи и увеличаване на финансовата подкрепа.

Планът ще допълни подкрепата, която вече е предоставена в рамките на стартиралия през 2020 г. Икономически и инвестиционен план на ЕС в размер на 30 млрд. евро, който до момента е мобилизирал 16 млрд. евро инвестиции за ключови проекти.

По време на срещата на върха лидерите от Западните Балкани ще обсъдят напредъка по регионалния общ пазар на Западните Балкани, включително изпълнението на споразуменията за регионална мобилност, подписани миналата година в Берлин.

На срещата на върха ще бъде отчетено и неотдавнашното доброволно намаляване на таксите за роуминг между региона и ЕС, за което подкрепата на Комисията и на Съвета за регионално сътрудничество беше от съществено значение.

Накрая партньорите от Западните Балкани ще приемат редица съвместни декларации относно сътрудничеството в области като климата и замърсяването, цифровия преход, улесняването на търговията и транспорта, амбицията за присъединяване към Единната зона за плащания в евро и намерението за създаване на монитор за сближаване.

Фон дер Лайен ще участва в откриването на бюрото за връзка на Колежа на Европа в Тирана.

Шолц се стреми да преодолее конфликтите

Канцлерът на Германия Олаф Шолц, при откриването на срещата на върха на Берлинския процес в Тирана, поиска от Косово и Сърбия да изпълнят постигнатите до момента споразумения в рамките на процеса на диалог за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия под егидата на ЕС.

Докато говореше за темпото на разширяване на ЕС, той спомена за ескалацията на напрежението между Косово и Сърбия, особено след терористичния акт на 24 септември в село Банска, Северно Косово.

"Дойде време да преодолеете конфликтите, които продължават от дълго време и всъщност ви задържат на едно място. Неотдавнашната ескалация в Северно Косово доказа колко важно е това. Трябва да завършим изпълнението на споразуменията, постигнати в рамките на диалога за нормализация с посредничеството на ЕС".

Мащабното изостряне на ситуацията в размирното Северно Косово оказа съществено влияние върху блокирането на напредъка на процеса на диалог, който държи западните дипломати заети през цялото това време, въпреки че ЕС очаква страните да се върнат на масата за преговори под грижите на европейските посредници в Брюксел.

А в албанската столица остава и премиерът на Косово Албин Курти, който се очаква да проведе двустранни срещи, включително среща с германския канцлер, на която се очаква да бъде разгледана настоящата ситуация в северната част на Косово и продължаването на диалога за нормализиране на отношенията след събитията. смъртоносни в края на септември./БГНЕС