"Да се откажеш от музиката, за да започнеш от минус безкрайност в изобразителното изкуство, докато най-близките ти казват „не се занимавай с глупости“.

Това е личната история на художника Атанас Дончев от Казанлък, който в интервю за БГНЕС разказа за пътя от дипломиран музикант до самоук художник. Преходът към рисуването за Дончев идва през 90-те, когато усеща, че професионално е стигнал до задънена улица.

„Историята е елементарна. Просто в един момент разбрах, че с музиката нямаше развитие за мен“, споделя той. Решението идва внезапно, като вътрешна необходимост: „Наложи ми се да се вглъбя в себе си. Буквално в един ден реших, че трябва да почна да рисувам“.

Първоначално никой не вярва в него. В години, в които прехраната е била основна грижа, артистичните му амбиции изглеждали нелепи. „Дори и моите родители ми казваха, че се занимавам с глупости. Хората няма какво да ядат, пък аз ще рисувам картини“, спомня си Дончев.

Преди да се посвети на изкуството, той работи като готвач. Именно там, сред кухненските пари, получава най-важния тласък. „Един приятел на баща ми, който е бивш художник, дойде на работното ми място, където работех като готвач, и ми се скара, че се занимавам с глупости, а пък не съм хванал четката да рисувам“, разказва художникът.

Този момент се оказва повратен. Началото е изключително трудно. Дончев не крие колко тежък е бил пътят на самообучението.

„Първите ми стъпки бяха като на новородено бебе. Оказа се, че съм на ниво под нулата, на минус безкрайност и трябваше да наваксам и да донауча всичко това, което моите колеги са учили примерно 20 години преди мен“.

Днес той е убеден, че изкуството стъпва върху здрава основа. „Изобразителното изкуство е един много сериозен занаят. Както казва Леонардо да Винчи – там, където свърши занаята, тогава почва изкуството“. „На мен ми отне до момента близо 30 години, защото продължавам да се уча“.

За разлика от клишето за твореца, който чака музата си, Атанас Дончев намира вдъхновение в най-обикновените неща. „Вдъхновява ме най-много ежедневието. Самият живот, цялостното ми ежедневие -  как протича денят ми. Това ме зарежда и ме провокира“, добави той.

След години на упорит труд, днес той се радва на признание и е редовен участник в международни арт събития като пленера в Мъглиж. „Благодарен съм на много хора, които в продължение на годините са ме подкрепяли и повярваха в мен“, заключи той. | БГНЕС