Президентът на Република Кипър Никос Христодулидис отправи открита покана към турския президент Реджеп Тайип Ердоган за пряка среща по кипърския въпрос, демонстрирайки готовност за подновяване на диалога с цел постигане на договорено решение.

В обширно интервю за френския вестник „Фигаро“ Христодулидис заяви, че е готов да се срещне с Ердоган „ако Турция е готова“, като подчерта, че дипломацията и преговорите остават единственият възможен път за преодоляване на дългогодишното разделение на острова.

Кипърският президент определи за „положително развитие“ факта, че новият лидер на кипърските турци не е подкрепил публично двудържавно решение, и повтори, че единствената устойчива рамка остава двуобщностна федерация, предвидена в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

Христодулидис изтъкна, че основен приоритет е създаването на условия за съществено подновяване на преговорите, като всякакъв напредък трябва да се основава на международното право и решенията на ООН. Той припомни, че Турция остава единствената държава, която не признава Република Кипър, въпреки членството на двете страни в международни организации и дългогодишните амбиции на Анкара за присъединяване към ЕС.райна

Централно място в интервюто зае ролята на Франция, която според Христодулидис „може и трябва да играе водеща роля“ в усилията за решаване на кипърския въпрос. Той посочи, че тази възможност е била обсъждана нееднократно с френския президент Еманюел Макрон, като акцентира върху уникалната позиция на Франция като държава членка на ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Президентът изрази и силно удовлетворение от подписаното в Париж Споразумение за стратегическо партньорство между Кипър и Франция, определяйки го като ясно доказателство за задълбочаването на двустранните отношения. Документът, валиден до 2030 г., обхваща отбрана, сигурност, иновации, търговия, култура и образование, като предвижда редовни прегледи от външните министри на двете държави.

Христодулидис съобщи още, че президентът Макрон се очаква да осъществи официално посещение в Кипър в близко бъдеще – първата визита на френски държавен глава в страната от обявяването на независимостта ѝ през 1960 г.

Във връзка с предстоящото председателство на Кипър на Съвета на Европейския съюз президентът очерта три основни приоритета: укрепване на стратегическата автономия на ЕС с фокус върху отбраната, сигурността и миграцията; задълбочаване на ангажираността на Съюза в Близкия изток; и политики, които пряко засягат ежедневието на гражданите. Той подчерта, че Кипър притежава задълбочено познание за Близкия изток – вероятно по-добро от това на която и да е друга държава членка на ЕС – и разкри планове за организиране на неформална среща на върха с лидери от Египет, Йордания, Ливан, Израел, Мароко и Алжир.

Относно НАТО Христодулидис заяви, че членството би било „естествено развитие“ за Кипър и потвърди, че страната би подала незабавно кандидатура, ако съществуваше възможност за единодушно одобрение. Той призна, че Турция вероятно би наложила вето, поради което Никозия се съсредоточава върху привеждането на въоръжените си сили в съответствие със стандартите на Алианса.

Президентът разкри още, че Кипър е осигурил около 1,2 млрд. евро по програмата SAFE на ЕС, като приблизително 85% от отбранителното оборудване в заявката е покрито от френската отбранителна индустрия. | БГНЕС