Малко храни са толкова тясно свързани със Съединените щати, колкото хотдогът. Въпреки че и до днес няма категоричен отговор кой го е създал, откъде идва името му или кога точно се е превърнал в национален символ, едно е сигурно – той е неразделна част от американската култура, история и ежедневие, пише National Geographic. 

Хотдогът е много повече от бърза закуска. За поколения американци той е неизменна част от бейзболните мачове, уличните фестивали, семейните барбекюта и честванията на Деня на независимостта. Неслучайно всяка година на 4 юли милиони хора хапват хотдог, а прочутото състезание по надяждане, организирано от Nathan's Famous в Ню Йорк, се е превърнало в една от най-разпознаваемите американски традиции.

Историята на хотдога обаче започва много преди тези зрелищни прояви.

Популярността му нараства в началото на XX век – време, когато Съединените щати преживяват бурна индустриализация, градовете се разрастват, а милиони имигранти пристигат в страната. Евтин, засищащ и лесен за консумация в движение, хотдогът се превръща в идеалната храна за забързаното ежедневие на работниците и новите жители на големите градове.

Най-старото действащо заведение за хотдог в страната е Fort Wayne’s Famous Coney Island в град Форт Уейн, щата Индиана. Основано през 1914 г. от трима гръцки имигранти, то вече повече от 110 години предлага почти непроменена рецепта – наденичка, запечена на плоча, поднесена с жълта горчица, ситно нарязан лук и специален месен сос, чиято рецепта се пази в тайна и е известна само на собствениците.

Този стил е известен като Coney Island. Смята се, че името му идва от германския имигрант Чарлз Фелтман, който през 60-те години на XIX век започва да продава наденички в хлебче от количка на плажа Кони Айлънд в Бруклин. Именно той често е определян като човека, който популяризира хотдога в Америка.

По-късно един от неговите служители – Нейтън Хандверкър – напуска бизнеса и през 1916 г. открива собствено заведение само на няколко метра от това на бившия си работодател. Така се ражда Nathan's Famous, която постепенно се превръща в най-известната марка за хотдог в света.

Любопитното е, че ресторантът във Форт Уейн е по-стар от Nathan's и до днес се гордее с това. Според собственика Джими Тодорон заведението принадлежи повече на жителите на града, отколкото на него самия.

„Честно казано, чувствам, че ресторантът принадлежи на целия град. Аз просто го управлявам от тяхно име“, казва той.

Толкова силна е връзката на местните хора с ресторанта, че най-натовареният период всяка година е около Коледа. Тогава жители на Форт Уейн, които живеят в други части на страната, се прибират у дома и неизменно минават през заведението, за да си купят любимите хотдози.

Дори въвеждането на плащания с банкови карти през 2014 г. е било посрещнато с недоволство от част от редовните посетители, които го възприели като прекалено голям компромис с традицията.

Въпреки че носи едно и също име, хотдогът изглежда съвсем различно в различните части на Съединените щати.

В Чикаго той се сервира в хлебче с маково семе и се гарнира с горчица, лук, зелена релиш салата, домати, люти чушки, кисели краставички и целина. В Детройт е популярен вариантът с характерен месен сос, наподобяващ рядко чили. В югозападните щати прочутият Соноран хотдог е увит в бекон и се поднася с боб, домати, майонеза и различни сосове.

На други места могат да се срещнат версии с кисело зеле, салата от зеле, царевица, сирене или десетки други местни добавки.

Именно това разнообразие според кулинарни историци прави хотдога толкова американски. Вместо да бъде унифицирана рецепта, той непрекъснато възприема местните традиции и вкусове, като всяка общност добавя нещо свое.

Художникът Хоук Крал, който повече от 15 години рисува различните регионални разновидности на хотдога, казва, че това е една от малкото американски храни, които са успели да запазят своята идентичност въпреки огромното разнообразие.

„При бургерите почти винаги знаеш какво ще получиш. При хотдога всяко място има собствена история и собствен стил“, обяснява той.

Крал дори работи върху карта на Съединените щати, която показва стотици местни заведения и десетки регионални разновидности на хотдога.

Може би именно затова спорът кой е измислил хотдога никога няма да бъде окончателно решен. По-интересният въпрос е дали той изобщо е една конкретна храна или по-скоро идея – обща основа, върху която всяка общност добавя собствен вкус и традиции.

И точно както самите Съединени щати, хотдогът съчетава различни култури, влияния и истории в едно цяло. Вероятно именно затова повече от век след появата си той остава една от най-разпознаваемите и обичани американски кулинарни емблеми. | БГНЕС