В гръцката столица Атина на 28-ми ноември се проведе международна конференция на високо равнище, организирана от Министерството на националната отбрана. В дебата участва и бившият посланик на Гърция във Вашингтон, Скопие и Тирана Александрос П. Малиас.

Агенция БГНЕС публикува анализа му в шест точки за Западните Балкани.

1. Независимо от нежните приказки, утре нашият регион няма да изглежда много по-различно, ако не се развие истинско чувство за политическа отговорност. Политиката трябва да служи, а не обратното. Промяната ще изисква изкореняване на ненадеждната и корумпирана политика. Политическият егоизъм, непотизмът и корупцията влияят неблагоприятно върху законните стремежи и очаквания на гражданите. В някои случаи изглежда, че лидерите подвеждат своите народи, като по този начин застрашават процеса на присъединяване към Европейския съюз.

2. Безпрецедентният отлив на население - предимно на младото, образовано, умело и талантливо поколение - от страните от Западните Балкани показва тревожна липса на доверие и увереност. Политическите лидери, които ги призовават да се върнат обратно в родината, са тези, които носят най-голяма отговорност и трябва да бъдат държани отговорни за това изтичане, което обикновено се сблъсква с фатализъм и апатия.

3. Необходими са върховенство на закона и независими съдебни системи, тъй като в голяма част от Западните Балкани съдилищата са обект на политическо и партийно влияние. В един от случаите (Албания) специалният съд за борба с корупцията беше използван неправомерно за преследване и осъждане на избран кмет от етническо малцинство.

4. Днешната регионална архитектура се основава на набор от споразумения и договори - включително Дейтънското и Парижкото споразумение, Охридското и Преспанското споразумение и договореностите между Белград и Прищина. Ето защо тяхното системно и систематично нарушаване води до криза и потенциална нестабилност.

5. Процесът на присъединяване към ЕС, иницииран от срещата на върха в Солун през юни 2003 г., предлага подходяща политика на „тояга и морков“. Аристотел го е казал добре в своята „Никомахова етика“: „Налагайте наказания и санкции на злосторниците и удостоявайте с почести тези, които вършат хубави дела“. Спазването на условията ще бъде възнаградено. Всяко отклонение ще бъде порицано.

6. Свежите идеи и разговори за нови промени в границите в Югоизточна Европа, включително размяна на територии и население, ще отворят кутията на Пандора в Европа. Тя ще се превърне в пандемия. Лошият прецедент ще се превърне в прототип. Той винаги започва от известно начало, но продължава с непредсказуем край. Наясно съм с аргументи, които повтарят, че историята на близкото или миналото и съответните споразумения са били несправедливи. Точно това е „обосновката“ на ревизионистичната догма и експанзионизма на Путин в Европа.

Споразуменията за границите, размяната на територии и население не могат да съществуват и не могат да бъдат признати, освен ако: а) не са предложени и одобрени от Съвета за сигурност на ООН; б) не са под формата на многостранен договор и не са одобрени чрез съответна резолюция на Съвета за сигурност на ООН с официалното съгласие на пряко заинтересованите и засегнати страни.

Привързаността към принципите и целите, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации, Заключителния акт от Хелзинки и в Парижката харта за нова Европа от ноември 1990 г., приета след падането на Берлинската стена, ерозира. Възстановяването на международната система за колективна сигурност си има име: Организацията на обединените нации. Докато постоянните членове на Съвета за сигурност не желаят или не са в състояние да действат съгласно мандата на Хартата, ще бъде невъзможно да се предотвратят заплахите срещу мира, справедливостта и стабилността. Аристотеловият метрон и етиката са антидотът на горделивостта. I БГНЕС